Животът е без начало и без край.

Отде произтича Любовта? Може ли да се каже, че Любовта произтича от живота? Причината може ли да произлезе от последствието? Ще кажете, че Любовта създава живота. Не, Любовта не може да създаде живота. Защо? Животът не може да бъде създаден. Създаването е механически процес. Създават се, градят се къщи, но в този смисъл животът не може да се гради. Животът е без начало и без край. Може ли да кажете за това, което няма начало и край, че съществува? В своя първичен произход думата „съществува" е била във възходяща степен, но постепенно е слизала и днес в българския език я виждаме в низходяща степен. Думата „съществува" произлиза от корена „са", което значи проява, изявяване. Значи, животът се проявява. (...) Как мислите, може ли да се определи какво нещо е животът? Някои казват, че животът е съзнание, т. е. че вън от съзнанието животът не съществува. Думата „съзнание" е съставена от „сь" и „знание" — то означава нещо, което е със знание. Понеже нашето съзнание не обхваща целия живот, следователно животът не може да произтича от съзнанието. Съзнанието не може да обгърне даже нашия живот, а още повече целокупния. Ако приемем живота като движение, самото движение е обхванато от съзнанието. Значи, още по-малко животът може да се разглежда като движение. Сега да проследим вашата мисъл още по-нататък. Как мислите, постоянно нещо ли е съзнанието? Не е постоянно. Може ли тогава животът да се измерва с непостоянна мярка? Ако съзнанието е постоянно нещо, нека го подложим на десетдневен пост, да видим ще запази ли формата си или ще я измени. При това положение ще забележим, че съзнанието, което първоначално е било светло, постепенно започва да потъмнява. Когато съзнанието ви е светло, вие сте тих, спокоен, доволен. Щом започне да потъмнява, вие ставате нервен, недоволен, не можете да се контролирате. Следователно, ако съзнанието е постоянна, неизменна мярка, може да се каже, че животът е съзнание. Но невъзможно е животът да се сравнява с една непостоянна, изменчива величина, каквато е съзнанието. Художник нарисува една хубава картина и се радва на картината си. На какво се дължи неговата радост: на картината или на друго нещо? Може ли човек да се радва на предмет, в който няма никакъв живот? Може ли да се радва на един скъпоценен камък? Не може да се радва човек нито на картина, нито на някой скъпоценен камък. Друго нещо предизвиква радостта. Млад момък обича млада мома. Ако този момък намери един скъпоценен камък и го подари на своята възлюбена, той ще се радва. Радостта му обаче, не се дължи на скъпоценния камък, а на това, че го е дал на възлюбената си. Ако тя не съществуваше, скъпоценният камък за него нямаше да има никаква цена.

Отличителните черти на живота,
МОК - София, 25.10.1922г.