Бог, като вярваме в Него, той се проявява в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля, в нашия дух.

Разправяше ми една учителка. При нея седи друга млада учителка и я пита: „Ти вярваш ли в мене?“ И без да чака отговор, казва: „Аз в нищо не вярвам.“ – „Ами в кого вярваш?“ – „В себе си вярвам.“ Пък и другата ѝ казва: „И аз вярвам в себе си.“ Защо ти не ѝ каза: „Ето две божества, които хората не ги знаят.“ Защо не вярва в другите? Той вярва в себе си. Значи има вяра. Неверието в едно нещо предполага верую в друго нещо, а вярата в едно нещо предполага неверие в друго. Следователно човек едноврeменно и вярва, и не вярва. Защото, като вярваш в едного, ти не вярваш в другиго. Ти не вярваш в лъжливия Бог, а вярваш в истинския Бог. Ти не вярваш в Бога, вярваш в себе си. Следователно ти считаш себе си нещо по-реално от тази идея, която хората лансират. Защото Бог, като вярваме в Него, той се проявява в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля, в нашия дух. Или за умния човек това е онова правилно отношение, което съществува между живите същества, там се проявява.

Стани и яж!,
НБ - София, 3.12.1933г.