Някой път, ние се товарим с чрезмерни страдания. Искаме да постигнем нещо. Например, искаме да оправим света. Това е една презумция, да мислим, че светът не е уреден. Светът е уреден, но нашето живение не е уредено. Това е философията. Бащата не може да научи сина си да живее, но бащата може да научи сина си да обича живота. Но да го научи да живее, това е невъзможно. Синът е свободен вече. Там е вече индивидуалната свобода. Някой човек може да ти каже: „Аз мога да ти покажа как трябва да се живее.“ Онзи ще те попита, как живееш ти? Първият ще му отговори: „Аз ям малко, не преяждам, не спя много, по четири часа на ден, на денонощие, после в кръчма не ходя. Занимавам се с умни работи с света, защото в света трябва да има нещо, което да ни занимава вътре в света.“ Истинското разрешение седи в това да обичаме живота. Истинският живот носи в себе си истинските блага, всичките блага.