Ако ти не обичаш окръжаващите хора, ти не можеш да прогресираш.

Аз искам да ви освободя от една идея, че само с вяра не става. Вярата подразбира, че трябва със своята мисъл да работя, да тръгна в правия път. Да допуснем, някой те обидил и ти не можеш да се примириш. Това е широкият път. Това е една спънка. Ти ще мразиш този човек и като го мразиш, пак ще постигнеш нещо, пак ще имаш някаква цел. И като обичаш някого, пак имаш някаква цел. Не е лошо това. Но какви ще бъдат постиженията в единия и в другия случай? Ако мразиш този човек, дълго време ще носиш в ума си този грешен човек. Той ще ти причини най-големите пакости, а ти нищо няма да печелиш. Какво трябва да направиш? Тури в ума си мисълта: „Няма да се занимавам с него. Ще му простя!“ Само така можеш да се освободиш от него, той сам да си ходи. За тия случаи се отнася максимата, която Христос е дал: „Любете враговете си!“ Той е един закон, който съществува в света. Ако ти не обичаш окръжаващите хора, ти не можеш да прогресираш. Този закон съществува в света.

Търпелив и добър човек,
ООК - София, 22.11.1933г.