Онзи човек, който ще стане учен, има особен ход. И онзи, който не може да стане учен и той има особен ход.

Ако ти вземеш една хапка хляб и не я намажеш с малко плюнчица, с това, с онова, ще я дъвчеш, ще я дъвчеш, ще я позагладиш малко, ще ѝ говориш малко мекичко и тогава тя влиза вътре. Ако речеш тъй, без плюнка, да я туриш вътре, знаеш ли какво ще стане. Тъй щото, както и да постъпвате в живота си, ще постъпвате тъй, както с яденето. Яденето е един метод, един процес на мисълта. Който правилно дъвче, той правилно и мисли. Който бързо ходи, той бързо мисли. Някой върви бавно, заплеснал се някъде. И всякога противоречията в живота произтичат от факта, че между чувствата и мислите няма хармония. Онези хора, които прогресират в света, имат особен ход. Онзи човек, който ще стане учен, има особен ход. И онзи, който не може да стане учен и той има особен ход. Даровитият, ученият върви съсредоточено, а невежият си върти главата натук натам. Няма какво да си върти главата, някой път мислите, че въртенето на главата е някакъв смисъл. От това въртене нищо не става. Ще вземеш една поза, както кога свириш.

Търпелив и добър човек,
ООК - София, 22.11.1933г.