Бог е говорил в миналото, говори в настоящето, и ще говори и в бъдеще, но само на онези, които имат любов.

„Както ме Отец познава“. Като се говори за познаване на Отца, хората искат да чуят гласа Му, да им говори. Бог може да говори на хората, но те трябва да познават езика Му, да Го разбират. Не го ли разбират, те всякога ще спорят, дали Господ е говорил на човека, или не. Господ е говорил, и говори, но не на всички хора. Ако царят влезе в един от своите обори и погали най-хубавия си кон, това показва, че се е разговарял с него. Този кон може да каже, че се е разговарял с царя, но другите, или трябва да вярват на думите му, или да отрекат истината, че царят може да се разговаря с конете. Така и Бог е говорил в миналото, говори в настоящето, и ще говори и в бъдеще, но само на онези, които имат любов. Дето няма любов, там не се чува говора на Бога. Каже ли някой, че Бог му е говорил, ще го питам: Ти готов ли си да се жертваш за Бога, за човечеството, за народа си? – Не съм готов още. – Щом не си готов за жертва, и Бог не може да ти проговори. Невъзможно е Бог да говори на човека, и той да не е готов за жертва. Невъзможно е камъкът да стои цял ден на слънце и да не се стопли. Изложат ли се на слънце, и камъкът, и дървото се стоплят. Бог говори на човека само при известни условия, при известни отношения, когато Той пожелае, а не когато човекът изисква. Бог сам определя момента, когато трябва да проговори на една душа. Милиони житни зрънца има в хамбара, но всички няма да бъдат посяти. Част от тях ще бъдат хвърлени на нивата, а останалите ще се превърнат на хляб. Само напредналите души ще чуят гласа на Бога и ще Го познаят. – Кой човек е напреднал? – Който е силен по ум, по сърце и по душа, т.е. който носи в себе си вярата, надеждата и любовта.

Великите условия на живота,
НБ - София, 12.1.1919г.