Има неща съществени, които сами по себе си ще дойдат, а има и неща, които не са съществени – те са товар за самия човек.

Има и друго положение: често ние от незнание сами си създаваме нещастия. Едно малко теле влиза в двора на един чифликчия, намира гърне с ечемик и до дъно го изяжда, чак гърнето се затъква на главата му. Телето вдига глава, но не може да вижда, а хората не могат да си обяснят как е дошло гърнето върху главата му. Това теле не е знаело последствията, но понякога и човек може да си тикне главата в такова гърне. Идва чифликчията, чуди се как да го освободи? Започват да теглят гърнето, но не могат да го изтеглят – предлагат да заколят телето. Едни казват, че телето е чуждо, а други казват, че гърнето е хубаво и най-после решават да счупят гърнето... Наистина, понякога човек трябва да се тури в гърне, за да се оправи работата му. Добрите гърнета стават за саксии за цветя, но не и да висят върху главите на хората или, другояче казано, никога човек не трябва да допуска една мисъл да обгърне ума му така, че да се превърне на гърне, никога не се привързвай за какъвто и да е предмет така, че той да те заслепи. Това теле мислеше, че като си пъхне главата в гърнето, ще разреши всички въпроси. Тези мисли, които ви привеждам, показват от какво човек трябва да се пази. Той трябва да знае кои са съществените неща в света. Има неща съществени, които сами по себе си ще дойдат, а има и неща, които не са съществени – те са товар за самия човек.

Доброто семе,
ИБ, БС - София, 21.4.1932г.