Докато е здрав, човек има кураж, но силата му проличава, когато е болен. Човек трябва да заболее, за да види колко е силен – това е изпитание.

Писанието казва: „Страхливите няма да наследят Царството Божие.” Защото страхливите, когато тръгват за Невидимия свят, ще ги опитат с най-големите фиктивни изпитания, те ще се уплашат и няма да влязат – и да искат да ги вкарат, пак няма да влязат. Една българска учителка я возели с кола, но я било страх от биволи. На разстояние половин километър тя видяла биволи, скочила от каруцата и хукнала да бяга. Кое е по-безопасно – да стои на каруцата или да бяга? Ако я гони бивол, бягането не може да й помогне, а на каруцата по-лесно може да се спаси. Най-после, този бивол не мисли за нея, той може само да си повдигне главата, за да види кой минава. Всеки от вас си има по един бивол, няма между вас човек без един такъв бивол, който като дойде, ви трепва сърцето. Един се страхува от едно, друг – от друго, но всеки човек има нещо, от което го е страх. Дойде някоя болест, отичат ви краката и вие казвате: „Ами ако засегне сърцето ми!?” Докато е здрав, човек има кураж, но силата му проличава, когато е болен. Човек трябва да заболее, за да види колко е силен – това е изпитание. Болестите, неразположенията и трудните състояния, които идват, са състояния само на физическо поле. Всеки един от вас има такива неразположения, без да им знае причината. Понякога си умъчнен, струва ти се, че целият свят е станал лош; друг път си недоволен, не желаеш да срещаш никого, искаш да бягаш в гората; щом всичко това премине, изменя се състоянието ти. Това неразположение не е самият човек, а е един чужд наемател. Често те впрягат като кон и по цял ден теглиш каруцата; онзи, който те е впрегнал, те пуска вечерта, но целия ден си работил на господаря.

Доброто семе,
ИБ, БС - София, 21.4.1932г.