Велика е колективната човешка душа, но тя още не се е проявила. Тя чака своите условия, приготовлява своето бъдеще, за да се съединим с нея.

Като дойде да правите добро, правете го от цялото си сърце и после кажете: „Не съм направил много голямо добро. Трябваше да направя нещо повече, а аз направих много малко." Някой дигнал 50 килограма на гърба си, казват: „Силен човек е този." - „Не, нищо не е това, дядо ми дигаше 100 килограма, а аз 50 килограма. Аз съм останал малко по-назад, но благодаря и за това, което имам." Това е смирение. Така и за гениалността. Казват: „А, гениален човек е той. Написал е такова нещо." - „Не, другите са по-гениални." Всеки поет на Земята е отглас на друг някой поет от друго место. Няма поети на Земята. Казвате: „Как да няма, ами еди-кой си?" - Не, това е къщата на еди кой си поет. Там поетът го няма. Той дойде, напише нещо и си заминава. Туй сме ние при сегашното си състояние, а не сме от тия, великите духове. Понякога казваме: „Велика е човешката душа!" Да, то е друго нещо. Велика е колективната човешка душа, но тя още не се е проявила. Тя чака своите условия, приготовлява своето бъдеще, за да се съединим с нея. Ако би се проявила сега великата душа, тя би разкъсала тялото, но тя чака, като малката пъпка, която не бърза да цъфне, докато не дойдат нейните условия, докато не дойде Божественото.

Новото възпитание / За възпитанието,
МС - София, 7.7.1924г.