Според закона на смирението човек трябва да слезе в такова положение, че да може правилно да наблюдава как стават нещата.

В индуската литература има един такъв пример: един ученик искал учителят му да му каже нещо, което не се отнасяло до него, което не трябвало да знае, и учителят му ударил един такъв юмрук, който той завинаги запомнил. А новото не седи там. Учителят трябва да седне и да каже на ученика си: „Слушай, когато се говори Истината, на дървен чук не се седи. Ще седиш горе, но щом чуеш това дрън-н-н, ще слезеш долу.“ Когато кажа на някого: „Слез долу!“ – долу трябва да слезе. Смирение трябва. Гледай камбаната, тя удря: не стой горд, влез в църквата да се молиш. Глашатай е тя! Така че според закона на смирението човек трябва да слезе в такова положение, че да може правилно да наблюдава как стават нещата.

Каляване на материята,
СБ - Мусала, 12.8.1924г.