Като се говори за смъртното и безсмъртното начало в човека, явява се въпросът, как ще възкръсне човек. Според някои, човек ще възкръсне със същото тяло, с което е живял на земята. Значи, ако някой борец е тежал 100 – 120 кг., след възкресението си ще се яви пак толкова силен, едър, тежък човек. Това е детинско разбиране, а не истинско възкресение на душата. Възкресението подразбира нов, Божествен живот. В този смисъл, човек може да възкръсва по няколко пъти на ден. Достатъчно е да се откаже от едно свое заблуждение, за да възкръсне нещо в него. Възкресението подразбира освобождаване. То няма нищо общо с гроба на човека. Кой човек е излязъл от гроба жив и възкръснал? Това не е било и няма да бъде. Обаче, човек е подложен на постоянни промени. Затова и Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.“ Това е било и всякога ще бъде. Сегашният човек не е това, което е бил в миналото, нито ще остане такъв в бъдеще. Човек се изменя по ум, сърце и воля; той изменя и своите разбирания, своя начин на живот. Съвременните хора говорят за достойнство, за воля, за силна мисъл и т.н. Според мене, само онзи има силна воля, който може да се откаже от злото, което е намислил да прави, и да го замести с добро. Ще кажете, че това и вашите деди и прадеди са знаели. Знаели са го, но не са разбирали, по какъв начин може злото да се превърне в добро.