Дето и да минавате, мястото, през което минавате, е такова, че даже и най-хубавите работи все ще ви дадат някаква горчивина.

Туй състояние, през което минават хората, туй е неестествено състояние в живота. Всички трябва да знаете, че положението, през което цялото човечество минава, е анормално. То минава през една от най-лошите области, които съществуват в живота. Това са всичките момчурлаци, в които тук-там я намериш нещо хубаво, я не. Дето и да минавате, мястото, през което минавате, е такова, че даже и най-хубавите работи все ще ви дадат някаква горчивина. Ако имате най-хубавата къща, тя ще ви излезе горчива. Кой как мине, ни най-малко няма да остави една хубава мисъл, но ще каже: „Кой знае къде е крал тези пари, за да направи такава къща.“ После ще каже: „Какъв изедник!“ Той това, той онова. После, не само това, но след време твоите деца, които ще се народят, дяволът и на тях ще им тури по една мисъл в главата: „Баща ни и майка ни да се махнат някак си, да продадем тая къща и да я изядем.“ Бащата и майката ще усетят това, ще се оплачат на своите близки и те ще почнат да гледат сина и дъщерята кръвнишки. И в този свят, на тия големи анормалности, ние искаме да бъдем щастливи. Събирате се тук на беседа, а мислите да уредите живота си, да ви тръгне всичко по мед и масло – нещо, което никога няма да бъде. Аз ви казвам: Утре ще се намерите в един мочурлак до корема и като излезете, трябва да хвърлите обущата си, защото няма да струват нищо. Дрехите ви ще бъдат кални. Трябва да се преоблечете. Вие казвате: „Слаба Богу, благополучно минахме, не затънахте съвсем.“ Че, не е ли мочурлак да имаш 20 000 лева и да останеш последен бедняк? Хората имат ли някакво благо, започват да се гордеят, да се надуват, да не зачитат по-бедните и по-простите. Не е ли това голям мочурлак? Седиш, спиш, събудиш се. Къщата, автомобилът – няма нищо. Всичко изядено. Мочурлак е. Побледнееш, недоволен си, навел си глава, казваш: „Защо Господ даде това положение?“ И това е мочурлак. Можем да бъдем богати. Богатството в Божията програма е едно камилско перо, което някоя дама трябва да тури на шапката си. Това е богатството. Толкова е важно. Хубаво е, но като дойдеш в Божествения свят, Господ казва, че и без това перо можеш, това не е съществено. Ти искаш да станеш учен, поет, певец, но Божията програма и без туй перо може.

Обичай Божественото,
УС - София, 4.3.1934г.