Ще учите най-първо музиката на мислите, на чувствата и на постъпките и най-после ще дойдете до музиката на вдишванията тук на земята.

Та сега се спрете върху мисълта: Бог е вложил музиката във вас. И трябва да я развивате. Тази музика има значение към вашата мисъл. Значи, ще турите музиката във вашата мисъл. Тя е нещо музикално. После ще я снемете в сърдцето си и във физическото поле. Научете се да мислите музикално. Всяка лоша мисъл е един дисонанс. Коригирайте я веднага. Нищо повече. Не е лошо нещо дисонанса. Две гами има, които са дисхармонични. Не че са лоши гамите, но разликата е, че няма съответствие между тях. Едната гама не хармонира с другата и не може да се образува връзка. Гамите са връзка, пътища, методи, по които може да развиеш своя глас. Онези, които сте музикални, ако вземете „до“ мажор, „до“ мажор е гама нагоре. А „до“ минор е гама надолу. „До“ мажор отива на планината, а пък „до“ минор отива към долината, за да работиш. След като се качваш в „до“ мажор, то е Божественото. А пък онзи, който отива надолу и работи и в него има едно миньорно състояние. Той сам е недоволен от себе си. А пък в мажорните гами има едно възходящо подигане, подем. И двете тези гами и миньорната и мажорната са потребни, понижението и повишението на тоновете. Повишението иде в ума, а пък понижението иде в сърдцето. А пък местото, дето можеш да проявиш музиката, е тук, на земята. Така както я създаваме музиката, в онзи свят ти не можеш да пееш по този начин. В онзи свят, като мислиш право, ангелите спират да слушат песента ти. А пък щом чувствуваш както трябва, щом любиш както трябва, в Духовния свят всички светии се вслушват в песента на човешкото сърдце. Следователно, всеки ден вие сте обект, който като мине слуша песента ти. И по това познава какви са вашите мисли и вашите чувства. И най-после се спират на вашите постъпки. И музиката на вашите постъпки е в другия свят, а не в този свят. А пък тук, на земята, нашето пеене седи само в размърдване на въздуха. Като разклащаме въздуха, това е песен. И музиката на постъпките е реална. Те са три реални музики. Ще учите най-първо музиката на мислите, на чувствата и на постъпките и най-после ще дойдете до музиката на вдишванията тук на земята. Ние учим тук музиката на вдишките, като вдишаме и издишаме. Като вдишаме, приемаме въздух, а като издишаш ще пееш. Когато в ангелския свят това го няма. Там музикантите от единия до другия край непрекъснато следват музиката. Но това са неразбрани работи. Вие дишате и издишате и казвате: „Как така човек може да пее неправилно?“ Ако ви кажат, че ангелите, като спят пеят! Че какво е спането? Спането е една Божествена почивка! То е едно приятно състояние. Да се вдаваш в размишление без да си ограничен, то е спането. Ти не вземаш участие. Ти си в спяще състояние, тих и спокоен си. Гледаш как работят и имаш да различаваш как работят. Та ангелите, когато ни слушат да пеем, те си почиват. Това е тяхната почивка, когато слушат нашата мисъл, те си почиват. Това е тяхното занимание. Значи, когато додат от голямата работа, която са свършили, те считат за голямо развлечение да чуят малко песните на хората. Вие ще кажете: „Ангелите нямат друга работа, а да се занимават с това!“ Като мислите, ангелите идват и почват да те коригират. Той ти казва: „Не мислиш право!“ Втори път, като дойде, ти казва: „Ще мислиш по-добре.“ И всеки ден те коригира. И най-после казваш: „Дотегна ми това коригиране.“

Музика на мислите, чувствата и постъпките,
ООК - София, 31.5.1939г.