Не мислете, че някой, като обича, казвате: „Че аз го обичам!“ Ако обичаш, ползата е за тебе. Не е за онзи, когото обичаш. Ако той те обича, то е заради него. Той не може да се подигне, ако не обича. Вие мислите, че като обичате някого, той се ползува. Че когото обичате той се ползува. Който обича, той се ползува. Затова ние трябва да обичаме. Като говорим за Бога, да го обичаме, трябва да се ползуваме. Без любов към Бога ти не може да се ползуваш. Тогава направете един опит. Помъчете се да обичате Бога, че да вземете първия тон „до“. Този тон ще дойде естествено у тебе. Ти ще го чуеш вътре. Тоновете, докато не ги чуеш отвътре, не може да ги вземеш. Като се събудиш сутрин, този тон трябва да го чуеш. Ще чуеш тия музиканти. Най-първо един ангел, който ще изпее до. Той ще каже: „От днес нататък ти си свободен. Излез из мъчнотиите, в които досега си бил. Излез из мъчнотиите навън.“ Не може да се примириш с някого, скарал си се, като че с целия свят. Казваш този е виноват, онзи е виноват, това нямаш, онова нямаш, то е заблуждение. Ние живеем в Бога, Който има всичките блага. Движим се и съществуваме в Бога. В Бога живеем и сме нещастни. Защо сме нещастни, кажете ми? В Бога живеете и не може да пеете! В Бога живеете и не знаете как да постъпвате. В Бога живеете и не знаете как да мислите. Ще мислите, както Господ мисли. Как мисли Той?