Ние посрещаме Слънцето и не търсим нещо от него. За нас слънцето има смисъл дотолкоз доколкото е израз като предметно учение за Божественото вътре в света. Понеже Слънцето е един израз на една колективна дейност на разумни същества, които са събрани в това кълбо, в Слънцето. И понеже те са много напреднали, тая светлина се дължи на тяхната мисъл. Светлината, която Слънцето изпраща, се дължи на мисълта на тези същества, които живеят на Слънцето. Те са толкова напреднали, че постоянно изпращат светлина на хората на земята и мислят за тях. Искат да ги повдигнат. Чрез червения цвят дават живот; чрез портокаления цвят индивидуализират съществата; чрез жълтия цвят им дават интелигентност; чрез зеления им дават потик, за да растат; чрез синия цвят им дават вяра и надежда; чрез виолятовия им дават сила, да могат да се борят. Има и много други цветове, които се изпращат. Значи, те са като пратеници на онзи, Божествения свят. Те изпращат Божествена светлина, те са носители на Божественото начало.
Светлината, която Слънцето изпраща, се дължи на мисълта на тези същества, които живеят на Слънцето.
Етикети:
Божественото,
Колективното съзнание,
Мисли,
Напредналите същества,
Светлина,
Слънце,
Цветове