Всичките страдания, през които човечеството минава, са за неговото благо.

Като четете Откровението, там в една от главите се говори за небесните жители. И се запитват откъде са дошли тези, облечените с бели дрехи. Това са души, които дойдоха от голямата скръб, избелиха дрехите си. Белите дрехи показват, че в духовния живот те придобиха всичко това, понеже минаха през голямата скръб. Техният ум се разви и те разбраха смисъла на живота. Те дойдоха от голямата скръб. Та сега помнете, че всички минават през голямата скръб и няма какво да се обезсърчавате. Може да се обезсърчавате, но ще минете през тази скръб. Ще минете през тъжни мисли, през меланхолични мисли, но помнете, че това е един път, който трябва да се изходи. Нито такси ще имате, нито автомобили, нито някой на гърба си ще ви носи. Този път всеки сам ще го мине. Няма да има някой, който да ви го улесни. Впрочем все ще има някой да ви помогне, но трябва да знаете, че в този път сами ще минете. Някъде ще ви помогнат хората, но никой не може да влезне в дълбочината на вашите страдания. Казвате: „Той не влиза в положението ми.“ Че как ще влезе в положението ви? Че всеки човек, който е заспал и спи цели осем часа, как ще мисли за вас? Най-после защо хората трябва да мислят за вашите страдания? Някой път вие мислите, че като мислят хората за вашите страдания, ще ви улеснят. Та всеки човек си има малки страдания, но мислете, че страданията са за ваше благо. Всичките страдания, през които човечеството минава, са за неговото благо.

Път към Любовта / Страданието – път към Любовта,
УС - София, 17.2.1935г.