Аз не обичам, като страда някой, да ми се оплаква. Това е отвратително.

Понякога аз казвам, че се радвам, когато вие страдате. Как така? Някой ми казва, че страда. Аз пък се радвам, че той страда. Казвам, тогава да разделим нашия товар. Те не знаят какво нещо са страданията. По някой път аз съм носил страдания, които тежат сто хиляди килограма. Това показва силата ми. И той страда, и аз страдам, това е само до интензивността на страданията. Но казвам, ти сто хиляди килограма не носиш. Христос дойде до едно място, дето страданията, които му туриха, станаха толкова тежки, че коленичи на земята, не можа да ги издържи. Този кръст, който носеше на гърба си, хвърли го най-после на земята и каза: „Не нося повече.“ Че не трябва ли да хвърлиш кръста си. Ти си дигнал жена си, дъщеря си, носиш ги на гърба си, а те ядат и пият. Хвърли ги от гърба си. Няма да носиш цялото човечество на гърба си. Страдания трябва. Всички трябва да страдаме, нищо повече. Аз съжалявам всички хора, които не страдат. Според мене, който страда, той е герой, който не страда, той е страхливец. Следователно аз не искам да имам работа с хора, които не страдат. Аз не обичам, като страда някой, да ми се оплаква. Това е отвратително. Дошъл той с четири реда сълзи, оплаква се, че страдал. Че какво искаш да бъдеш ти? Човек или говедо? Че ти ще страдаш, защото искат да направят от тебе човек. Страданието е път само за човека, животните не страдат. Но по причина на човешките страдания и животните страдат. Животните живеят много по-добре, отколкото хората. Сега тук ние се отдалечаваме малко. Казвам, не притуряйте излишни коментарии върху вашите страдания, да мислите, че вашата съдба е много тежка, че провидението е много по-немилостиво към вас и т.н. Това са частични заключения. После, не поддържайте философията, че бял ден не сте видели. Това не е право. Най-първо, отучете се от белите лъжи. Не лъжете себе си, че бял ден не сте видели. Това е голяма лъжа. Който живее, той всякога вижда, че състоянията се сменят. Следователно колкото по-големи страдания има човек, толкова и по-големи радости. И колкото по-малки страдания, толкова и по-малки радости. Правилно се сменят. Малките радости – малки страдания, големите радости – големи страдания. Но у нас е лошото, че забравяме благата, които ни се дават. Например имаме един приятел, който е направил сто добрини, а някой път е направил само една погрешка, една малка пакост, и ти забравяш добрините, а помниш погрешката. Че ни направил една пакост, това е една случайност. Случват се такива работи.

Път към Любовта / Страданието – път към Любовта,
УС - София, 17.2.1935г.