Истинският ад е на Земята.

Мнозина говорят за ада, описват го като място на мъчение, като страшен съд за лошите дела на хората. Колкото и да е страшен този ад, той не е по-страшен от ада на Земята. Истинският ад е на Земята. Де именно се намира този ад? Той е в човешкото тяло: в изкривения човешки ум, в изкривеното човешко сърце, в изкривената човешка воля. Той се изразява в неправилните отношения между хората, в недоверието, което имат един към друг. Адът е в обществата, в народите, които се използват едни други: силният използва и тъпче слабия. Адът съществува и в цялата Природа: растения, животни, от най-малки до най-големи, се изтезават, измъчват се едни други. Наблюдавате под микроскоп с три хиляди пъти увеличение някое малко същество – и то се стреми да нападне друго някое, да го изяде. Злото съществува между всички живи същества, като започнете от микроскопическите и дойдете до човека. И човек, такава малка буболечица в сравнение с великите напреднали същества, се нахвърля върху по-слабите от него и ги унищожава по различни начини. След всичко това той мисли, че може да излезе от него нещо. Ще кажете, че това, което хората вършат, е от любов. Възможно е, но те трябва да се повдигнат, да дойдат до новото съзнание, до новия живот. Казано е в Писанието: "Иде час, когато всеки, който те убие, ще мисли, че служба принася на Бога." Значи той ще мисли, че върши нещо велико. Обаче в Божиите закони е казано: "Не убивай!" Христос казва: "Люби ближния си!" Христос е казал още: "Люби врага си !" Само силният, само любещият може да обича врага си.

И помаза,
СБ - София, 19.8.1934г.