Всяка лъжлива мисъл, която човек се опитва да си наложи, непременно ще произведе реакция.

Ти сам лъжеш себе си, а пък не искаш да те лъжат. Искаш да залъжеш себе си и казваш: "Не може само все право, все истина! Трябва някой път и малко криво, малко лъжа." Лъжата в самия човек произвежда една реакция, особено когато искаш да излъжеш себе си. То е все едно да си наливаш азотна киселина върху кожата. Тя действува разрушително. Всяка лъжлива мисъл, която човек се опитва да си наложи, непременно ще произведе реакция. Затова никога не се опитвай да лъжеш себе си, понеже това е невъзможно. А пък щом се опиташ, резултатът на това ще бъде страданието. Всяко страдание произтича от един опит на човека да излъже себе си. Нещо ти казва: "Не яж от това ядене!" Ти не слушаш и си казваш: "Е, няма нищо, що да не си хапна?" На един свещеник донасят много хубаво грозде. Той бил неразположен, но обичал да си похапва. Така започнал уж само с едно зрънце, та второ, та трето, цяла кошница с грозде изял и цяла нощ се въртял, що не се пръснал само, но си казал: "Сега ли трябваше да донасят това грозде? Защо не го донесоха сутринта?" Иска да се лъже. Погрешките, които правите никога, не оправдават човека. Погледни гроздето, помилвай го и го остави. Така ще си опиташ характера. Добре е да се въздържа човек.

Вдлъбнати и изпъкнали линии,
МОК - София, 14.9.1934г.