Вашата радост не може да бъде радост на другите. И скръбта ви не може да бъде скръб на другите.

Всеки един от вас трябва да развие своя ум. Знаете ли как се развива човешкият ум? Най-първо ще мислиш, че всяко нещо си има своя причина. И всяка причина си има своето последствие. И че всяко последствие дава или радост, или скръб. Но вашата скръб е скръб заради вас. И вашата радост е радост заради вас. Вашата радост не може да бъде радост на другите. И скръбта ви не може да бъде скръб на другите. Това е едно психологическо схващане. Вземете учениците в училището. Най-първо учениците не са доволни от единицата, от двойката. Като му турят тройка, минава му недоволството. При четворката се понасърчи, при петорката – още повече, а пък като му турят 6 при шестобалната система, счита се, че той е един от способните ученици. Но някой път се случва, че ученици с единица и двойка в училище свършват в живота повече работа, отколкото тези с шесторки. Тези с шесторките са онези селянки, които са облечени хубаво и играят много хубаво на хорото, но щом се оженят, вкъщи работата не върви. А пък някоя мома е по-скромно облечена, но вкъщи върви работата. Все трябва да се прави превод. Например вие сте се хванали на хорото, но не знаете защо. Животът е едно хоро. Хващаш се за него и после не можеш да се пуснеш вече. Аз съм гледал българите: като се хванат за хорото, за коланите, момата иска да се пусне, но момъкът не я пуща. Цялото хоро като се спре, тогава ще се пуснат, но докато играят всички, не можеш да се пуснеш. Преведете това: хорото, това е животът. Играта, това е една работа, която трябва да се свърши. Само да тропнеш два–три пъти на хорото, само с това не става. Значи трябва да има известни постижения.

Един опит,
ООК - София, 13.12.1939г.