Това, което е минало, в него вие имате само една опитност. Това, което вие за бъдеще очаквате, то събужда във вас само една надежда, а пък онова, което в настояще вие реализирате, то е важното.

Вие казвате: „Тази работа ще се оправи в бъдеще.“ Но бъдещето е опасна работа. Като дойде бъдещето, ти казваш: „Хайде, по-късно, като се осигуря, като се пенсионирам, тогава ще почнем да живеем за Бога.“ Ти ако чакаш да се пенсионираш, то отиде! Или казваш: „Нека да поостарея малко.“ Ти ако чакаш да остарееш, то отиде! Никога не отлагай! Това, което е минало, в него вие имате само една опитност. Това, което вие за бъдеще очаквате, то събужда във вас само една надежда, а пък онова, което в настояще вие реализирате, то е важното. В еврейски език настояще няма. Евреите имат едно минало и бъдеще. Те считат, че всяко нещо, което ти направиш, то е вече минало. Ние имаме настояще, разполагаме с настоящето. Затова те говорят само за миналото и за бъдещето, а за настоящето много малко говорят. Ние говорим за настоящето. Много хубаво е това. Този преходен пункт – настоящето, съдържа много малко време; то е Божественото. Бог използува най-малкото време. Милиони векове са заминали и милиони векове идат. А пък настоящето време е много малък момент и даже не може да се определи.

Един опит,
ООК - София, 13.12.1939г.