Чувствата, мислите и постъпките, това са едно богатство, което ще разработва в другия свят.

Вие се намирате в положението на онзи беден човек, който се молил дълго време Господ да подобри живота му. Иде един ден Архангел Михаил и казва: „Чу ти се молитвата, твоето положение ще се подобри.“ „Как?“ „Когато някой човек се разболее, ти ще предсказваш дали ще умре, или ще живее. Щом ме видиш, че аз седя при краката му, да знаеш, че аз ще го взема вече, този човек ще умре. Щом аз съм при главата, този човек аз ще го оставя да живее.“ Започнал той да предсказва кой ще умре и кой ще живее, но случило се, че сам той заболял и вижда Архангел Михаил при краката си. Той веднага се обръща и туря главата си на мястото на краката. Архангел Михаил пак застанал при краката му. Започнал той да се върти, да слага краката си на мястото на главата. Вижда го Архангел Михаил, че не иска да умре. „Виждам, че си страхлив. Я да идем да се поразходим.“ Тръгнали, разхождат се. Стигнали до една чешма. Той иска да отвлече вниманието на този човек, който се измил при чешмата и пил от водата. В това време той му взел душата, да не го види ни при главата, ни при краката. Тръгнали, вървят по пътя. Той казва: „Я да се върнем при чешмата, забравихме нещо.“ Пита го: „Какво виждаш?“ „Виждам едно страшилище, един човек умрял – казва. – Виждам себе си.“ „Искаш ли да се върнеш?“ „Не. Лошо нещо е.“ Казвам, една наука може да познава човек, да знае кога другите ще умрат. Като дойде до него, върти се. На земята докато си, през земния живот, всеки ден ще късаш по един конец – триста шейсет и пет в годината – и на сто и двайсет години като бъдеш, ще скъсаш всичките конци, които може да те държат. Душата е като балон, свързана с конци. Трябва да се скъсат всичките конци, душата да се върне с богатствата, които придобила. Душата ще иде с опитностите, които придобила. Чувствата, мислите и постъпките, това са едно богатство, което ще разработва в другия свят. Тъй седи философията. Казвам, много малко хора има, които, като наближи да умират, да са спокойни. За смъртта не трябва да се говори. Има една смърт, която не е понятна.

Идеален и реален живот,
МОК - София, 5.1.1940г.