Казвам: Всичко зависи от човешката мисъл. Само трябва да има един обект, върху който да концентрираш ума си нагоре. Опорната точка е Бог в света.

Сега запример, като ходихме на екскурзия, казвам: Какво нещо е навикът? Често нося един шал. За да не стават резки промени, излизам от стаята, завивам се с шала. Но като излизам, забравил съм, турил съм си палтото, не съм взел шала. И целия ден беше студено, но аз мисля, че шал имам. Като се връщам, търся шала. Намирам го отгоре, оставил съм го. А пък през целия ден все ми беше топло на врата. Седя, разговарям се през целия ден и мисля, че шалът е преметнат. Даже разсъждавам в себе си. Казвам: Как днес моят шал ме слуша, друг път току пада единия край. Аз взема, че го преметна. Днес се е възпитал, никак не пада. Минава ми мисъл и казвам: Чудна работа. Минава ми мисъл, но не правя опита и се радвам. И казвам: Целият ден мина и не се простудих. Мисълта, че имаш шал, дали го имаш или го нямаш, е друго. Но, мисълта, че имаш шал е реална. И действително този опит съм го правил. Аз имам едно тънко палто, но меко, хубаво. Една зима, студено беше, турям туй, тънкото палто, но магическо. Питат: „Как ходиш с тънкото палто, няма подплата?“ Но аз мисля, че може да ме топли. И като мисля, че може да ме топли, топли ме. Като започна да се колебая, започвам да се свивам. Казвам: Всичко зависи от човешката мисъл. Само трябва да има един обект, върху който да концентрираш ума си нагоре. Опорната точка е Бог в света. Първата опорна точка, в която ние трябва да турим своите основи, да любим Бога.

Божественият импулс,
ООК - София, 27.4.1938г.