Има известни мисли, известни желания, има известни постъпки, които в дадения случай не са за нас, ами за другите.

За Бога постоянно ще мислиш. Всякога мисли, че Той мисли за тебе. Другояче, ако мислиш, ти ще създадеш едно нещастно положение в себе си. Мисли, че каквото и да направиш, Той ще го поправи. То не е за тебе добро, но за Бога всичко е за добро. За нас всичко не е за добро. За едно дете е добро само майчиното мляко. Ако ти му дадеш твърда храна, то ще умре, коремоболие ще има. Следователно, Господ ще ти каже: Туй не е за тебе. След време, когато поизрастнеш, тази твърдата храна ще бъде за тебе. Когато ние казваме, че нещата са за нас, те са нашата възраст. Има известни мисли, известни желания, има известни постъпки, които в дадения случай не са за нас, ами за другите. Следователно, не критикувай никого. Ако седи по-ниско от тебе, кажи: „Туй не е нужно за тебе“. На едно малко дете може да му кажеш: „Тази храна не е за тебе“. Ако седи по-горе от тебе, че той прави някои работи, не се меси. Ние се месим. Питаме се: „Защо Господ създаде света така?“ То не е наша работа. Господ мислил, мислил. Казваме: „Защо Господ е създал света така?“ Ние мислим: „Не можеше ли по друг начин?“ Можеше Господ да го създаде. Та туй, което Бог ви е създал, благодарете.

Божественият импулс,
ООК - София, 27.4.1938г.