Най-малкото усилие, което може да направите за Господа, ще ви благослови.

Понякой път и вие воювате със себе си. Вие казвате: „Защо стават войни?“ Но питам: Защо във вас воювате? Има нещо, вие сте недоволни във вас. Казваш на себе си: „Колко съм прост, колко съм невежа!“ Кому се сърдиш? На себе си казваш: „Аз ли съм най-будалата?“ Но когато говориш на себе си, кому се сърдиш? Трябва да се оправи работата. Ти воюваш вътре. Има една същество в тебе, което казва: „Не искам да слугувам, аз роб няма да бъда, искам да бъда свободен“. Сега вие искате светът вън от вас да се оправи. Светът вътре във вас трябва да се оправи. Този вътрешният човек и външният, физическият човек, трябва да се съгласят. Физическият човек трябва да се подчини на духовния. Физическите мисли трябва да се подчинят на духовните, на Божествените мисли. И постъпките трябва да се подчинят. Изобщо музикална хармония трябва да има. Тогава да кажем: „Аз мога да кажа, че утре слънцето ще изгрее. Аз мога да кажа, че днес ще постъпя добре. Аз мога да кажа, че днес ще постъпя много добре“. Не само да кажеш, че слънцето утре ще изгрее, но много хубаво е да кажеш: „Аз мога да кажа, че днес ще постъпя много добре“. Сутрин ще изпееш: „Аз мога да кажа, че ще постъпя добре. Аз мога да кажа, че днес ще свърша добре всичките си работи. Аз мога да кажа, че днес ще пея добре. Аз мога да кажа, че днес ще мисля добре. Аз мога да кажа, че днес ще чувствувам добре. Аз мога да кажа, че всичките мъчнотии, които имам, ще ги преодолея“. Защо да не кажа, което зная. Ние живеем в един свят хармоничен. Всичко е възможно, който вярва. Няма нещо, което е невъзможно. Защото в живота, който няма вяра, тогава нещата са невъзможни. Птицата, която има крила за нея е възможно да хвърка, но която няма крила, не може да хвърка. Птицата без крила, трябва да ходи, а с крила трябва да хвърка. Човек, който има вяра, трябва да хвърка, човек, който няма вяра, трябва да ходи. Та всичките мъчнотии лежат в безкрилието. Та аз считам надеждата и вярата в човека – те са двете крила. Надеждата е лявото крило, вярата е дясното крило, а пък любовта това е главата, която показва целта. Любовта показва целта, към която човек се стреми, да се осмисли. Та като помислиш за вярата, това е едно крило, надеждата е другото крило, крила трябват. Да имаш любовта, трябва да имаш цел да постигнеш. Дошъл си да работиш. Ще учиш. Каквито мъчнотии и да дойдат, ще се радваш. Мъчнотиите, това са задачи, не се спирай! От разрешаването на тия мъчнотии, зависи вашето бъдеще. Като ги разрешавате, Бог ще бъде доволен от вас, ще ви помага. Най-малкото усилие, което може да направите за Господа, ще ви благослови. Гениални, талантливи хора са дошли да служат на Господа. Вие по техния път вървете! Всеки, който слугува на Бога, той ще получи неговото благословение. Гениални, талантливи, бащи, майки, всички да служат на Господа! Кой както може да служи, музикално да служи. И готвачът да пее, и който пише и той да пее тихичко, лекичко, на себе се да пее. Каквато и работа да правиш, навсякъде да виждаш една хармония. Като се срещнат двама, песен трябва да има в света. Туй е новото учение. Новото учение е една радост, която трябва да изтича из човешкото сърце, която трябва да изтича из човешкия ум. Всеки да каже: „Има за какво да се живее“. После да се поощрявате. Всеки, каквото направил, да се поощрявате, да оценявате другите. Радвайте се на онзи цвят, на малкото кокиче, радвайте се на минзухара, на черешата, на сливата, на всичко, което цъфти се радвайте! Радвайте се и на хората, на всичко се радвайте в света!

Програмата в живота,
МОК - София, 18.2.1938г.