Вие сами никога не може да направите нищо.

Сега вие се отдалечавате от Божествените работи, искате вие сами да направите нещо. Вие сами никога не може да направите нищо. Вие трябва да се ползувате от опитността на всичките велики хора, които са работили преди вас, от всички трябва да се ползувате. Да се ползувате от онова, което е преди вас, да се ползувате от тях. Защото има велики хора преди вас, има велики хора след вас, има велики хора с вас заедно. Да се ползувате от тяхната опитност. Вие понякой път искате самостоятелно да решите нещо. Какво ще създадете, кажете ми. Как бихте се изразили музикално, ако пеете? Как ще изразите тези думи: „Изворът извира, реката тече, бреговете мие, тревите растат, дърветата се развиват, цветята и плодовете завръзват и на човека храна дават“. Как ще поставите музикално това? Аз, ако бих работил, най-първо ще накарам този извор да извира в мене. Тази мисъл да започне от сърцето да излиза. След туй ще я накарам през моя мозък да върви. Тогава ще видя, какви брегове ще мие, тази мисъл, какви условия има. За мене, ако дойде една мъчнотия, няма да питам, защо дошла мъчнотията. Ще кажа: Защо те пратиха при мене, я си дай писмата! Тя е дошла при мене, аз да я уча нещо. Затова тя е дошла при мене, да се научи нещо. Щом я науча, ще се върне. Щом се върне ще каже, че аз съм учен човек, учил съм я нещо. Тя ми донесе писмата и в писмата пише: „Господин учителю, пращам ви моето дете, което е своенравно, има лоши черти, дайте му най-доброто възпитание, ще ви бъда много благодарен. Един ден ще ви се отплатя за услугата“. Детето, което носи това писмо нищо не знае. Баща му ми пише. Ще се заема да го възпитавам и след една година го изпращам и казвам: „Направих всичко за вашето дете, което моето знание ми даваше. И се подписвам. – Ако обичате, пратете пак вашето дете за идната година“. Вие ще кажете: „Това ли дете намери да ми прати, защо не ми пратиха учен човек“. Ако дойде учения човек, ти ще дойдеш при учения да се учиш. Невежата ще дойде при тебе, а ти ще идеш при учения човек. Та казвам сега: Ще преведете тази мисъл. Всяка сутрин трябва да идете при Бога, да се учите. Сега вие търсите в живота си, без Неговата помощ да имате постижения. Не може да имате никакви постижения. Ако ти не съзнаваш благото, което е скрито във въздуха, ако ти не съзнаваш благото, което е скрито в светлината, ако ти не съзнаваш благото, което е скрито в топлината, ако ти не съзнаваш благото, което е скрито в храната, ако ти не съзнаваш благото, което е скрито в твоите ръце, в твоите крака, в твоя мозък, в цялото ти тяло, какъв човек може да станеш? Трябва да съзнаваш, и след като съзнаваш, ще потече една нова мисъл, светът ще се отвори с нови възможности. Аз да ви дам една красива форма. Тъй както вие мислите без Бога, това показва зимно време, когато всичките дървета са заспали, всички се скрили в себе си, пъпките мълчат. Щом дойде пролетта отвън, природата разбира, че е изпратила топлина и светлина, всички растения се отварят и цъфтят. Та казвам: Когато вие изпратите вашите хубави мисли, вашите разбирания, всичко наоколо, всичките форми безплодни, които вие ги считате неблагоприятни, те изведнъж под вашата мисъл и под вашите чувства те ще цъфнат, ще дадат своето ухание. Ще видите, че светът е красив. Значи Божествения свят ще ви се разкрие. Тогава, когато имате Божествената любов на страната си, Божествената мисъл на страната си, Божествената сила, Божествената истина на страната си, цялата природа, всички хора на вас ще се разкрият. Ще видите, че светът има смисъл, то е новото. Ако туй, новото не внесете, всичките други неща са стари. По стария път хората ще минат, и нищо няма да постигнат. Животът няма смисъл. Сега, лошите условия, при които живеете да накарате всички тия дървета да се разцъфтят.

Програмата в живота,
МОК - София, 18.2.1938г.