ие сме предмет на Невидимия свят, тъй както са предмет растенията. Всеки един предмет, всяко растение, колкото едно растение дава по-хубави плодове и по-зелени са листата му, толкова повече се интересуват от него.

Как трябва да се живее, то е най-голямото изкуство, което човек може да добие на Земята – да се научи човек да живее. Той най-първо трябва да изучи законите на човешката мисъл, как трябва да мисли във всеки даден случай. И да знае как да чувствува. Не да се кара, но във всеки случай да знае да регулира сърцето си. И после, да знае как да постъпва. И това е задачата на всички праведни, светии, гениални хора. Това е един стар стремеж – да знае човек как да мисли, да чувствува и в даден случай да знаеш как да постъпиш. Тия отношения имат отношения не към земния живот, но към небесния. Ние трябва да живеем, понеже ние сме предмет на един по-висш свят – и нас на Земята ни изучават тъй, както ние изучаваме буболечиците. Ние сме предмет на Невидимия свят, тъй както са предмет растенията. Всеки един предмет, всяко растение, колкото едно растение дава по-хубави плодове и по-зелени са листата му, толкова повече се интересуват от него. А като видиш едно дърво изсъхнало, ти не се интересуваш вече от него. Та, и Невидимият свят се интересува не от сухите дървета. Ти може да си едно хубаво сухо дърво – нищо не значи, ще намерят някое място, за гориво го бива.

Огънят на пречистването. Едно добро / Огън на пречистване,
УС - София, 1.12.1935г.