Никога да не роптаеш, и никому да не се оплакваш.

Като деца нервите и мускулите ви да не са слаби, да не хапете постоянно майка си, защото някои бебета като сучат, хапят майка си. Като малко момче в училище да се учиш добре и с всички другари да си добре. Като млад момък да обичаш момите и да не ги задяваш, а ако си мома, да не задяваш младите момци. Момата трябва да бъде образец на благородство. Може да обичаш някого, но без да го задяваш. После, като баща да не бъдеш пристрастен към децата си и като стар да бъдеш доволен от старостта си. И никога да не роптаеш, и никому да не се оплакваш. Като остарееш, да кажеш: "Имам една съседка, дошла ми е на гости. Аз я нося на гърба си." Защото старостта е всъщност една гостенка, която се натрапва да я носиш на гърба си.

Опити,
ООК, МОК - София, 20.11.1935г.