Докато всички българи не постъпят като този българин, да направят един опит, да се откажат от своите слабости, човек не може да се оправи.

Сега ще ви приведа един пример за един българин, когото давам като пример за характер. Той обичал много да угажда на приятелите си и за техен хатър ходил по кръчми, да им прави компания. Той сам не пиел, но за да им угоди, като ходели по кръчмите, тук близвал по малко, там пийвал по една чашка. Днес една чашка, утре една чашка, докато най-после се научил да пие и вече започвал да ходи сам в кръчмите, без приятелите си. Така продължавал той цели тридесет години, докато всичко изпохарчил и изпил. Гащите му, дрехите му били само дупки, ходел бос и скъсан. Най-после дошъл до положение, че останали в джоба му само два лева. Един ден той излязъл из града с двата лева в джоба си, и си мислил: „Закъсах я съвсем, не зная какво ще се прави.“ В това време вижда един човек продава Евангелие. Той си казал: „Толкова пари съм давал за вино, я да си купя едно Евангелие, да видя какво пише в него.“ Като започнал да го чете, той си казал: „Чудна работа, изгубих цели тридесет години да дигам и слагам чашата, а то и тук има какво да се дига и да се чете.“ Кръчмарят започнал да се затъжва за своя клиент, който в продължение на тридесет години редовно всяка вечер го посещавал, а сега престанал да идва. Като му останал още един лев в джоба, той отишъл при кръчмаря и му казал: „Добър ден, дай ми едно кило вино.“ А в себе си казал: „Сега ще пия за хатъра на Евангелието.“ Същевременно той казал на кръчмаря да му донесе от бялото вино – от чистата вода, една чаша. Турил и виното, и водата пред себе си и започнал да мисли. В това време нещо в него вика: „Винце, винце!“ Той взел чашата с вода, доближил я до устата си и казал: „От тридесет години насам аз те слушах и ти бях слуга, но отсега нататък ти ще ме слушаш, аз ще ти бъда господар.“ Той дигнал чашата с вода и я изпил. Онова нещо в него пак вика: „Винце, винце!“ Той пак дигнал чашата с вода и казал: „Не, аз ти служих тридесет години, сега ти ще ми служиш, каквото ти кажа, това ще правиш.“ Той изпива още една чаша вода. След това извиква кръчмаря, плаща му един лев, оставя виното и си излиза. Следователно, докато всички българи не постъпят като този българин, да направят един опит, да се откажат от своите слабости, човек не може да се оправи. След като сте служили тридесет години на себе си, на своите слабости, сега ще си кажете: „От днес отказвам се от всичко старо и ще употребявам само това, което Бог е направил. Отсега нататък ще пия от тази вода, която Бог е направил, ще си служа с онези чувства и мисли, които Бог е създал, ще приложа онази сила, която Бог е вложил в моето тяло. Ще се ползувам от онези сили, които Бог е вложил в природата.“ Всичко онова изкуствено, което хората са създали, вие сте го опитали вече. (...) Та казвам: Ние трябва да възпитаваме човека в себе си. Ако ти си импулсивен, това е човекът в тебе – немирното дете, което трябва да се възпитава. Ти искаш да се покажеш, че си нещо. Това е човекът в тебе. Ще му кажеш: „Почакай, досега аз съм ти служил тридесет години. Отсега нататък ти ще ми служиш. Ние трябва да бъдем квит. Ако аз съм имал търпение цели тридесет години да те задоволявам, сега ти ще ми служиш тридесет години. Аз съм дал всичко заради тебе, сега ти ще дадеш всичко заради мене. От последния лев, който ми беше останал, аз си купих Евангелие.“ Кажеш ли си така, ти ще станеш човек. „Сега аз давам последния си лев за тебе. Искам да те науча какво да пиеш. Досега ти ме учи да пия това, което не трябваше да пия, а отсега нататък аз ще те уча какво да правиш.“ Всички хора сме призвани да научим някого у нас как да мисли, как да чувствува, как да постъпва. Не е въпросът да се отнасяме грубо, но ще постъпваме по всичките правила на добрата обхода. И когато постъпваме както трябва, ще чуем гласа на Онзи вътре в нас, Който казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и жилище ще направим вътре във вас. И като постъпвате така, Аз ще ви се изявя.“ Духът ще ни се изяви. И когато дойде изявлението, Слънцето ще изгрее за нашата душа.

Слава във вишних Богу,
НБ - София, 11.2.1940г.