Като кажеш „Отче наш“, ще си помислиш в себе си: „Отче наш, Ти си направил за мене повече, отколкото аз съм направил за Тебе. Ти си ми дал много блага. Ще туря ума, сърцето и волята си да работят за Тебе и никога да не накърня думата Ти.“

Казвам: Ако ние, съвременните хора, имаме този педагогически такт, да знаем как да работим, щяхме да постигнем много нещо. Сегашните хора, религиозни и светски, бързат. Започнете, запример, да четете „Отче наш“, но четете, в скоро време я свършвате – бързате много. И това не е лошо. То показва, че пестите времето, но това не е „Отче наш“. Да се чете толкова бързо „Отче наш“, това е безсмислено четене. Като ядеш и четеш „Отче наш“, благодари на Бога за тази храна, с която те е удостоил. Тази храна е дошла от Слънцето, тя е изпратена специално за вас. Всичката храна, която съвременните хора възприемат, е донесена от Слънцето. Ангелите са я донесли. Светлината, която имаме, е сбор от хилядите лъчи, от милиони същества, Ангелите пак са донесли тази светлина. И при това велико благо, което Бог ни е дал, ти седиш и си мислиш за неща, които не са толкова важни. За важните работи казваш: „Те търпят отлагане.“ Благодари за храната, която ти е дадена. Тя представя книга, която ти трябва да прочетеш. И като я прочетеш, ще видиш какво е писано в нея. Ти поемаш въздух, но не мислиш върху него. От теб зависи да осмислиш поемането на въздуха. Като поемеш въздух, ти пак трябва да четеш „Отче наш“. Ще поемеш въздух плавно, спокойно и ще четеш „Отче наш“. Три пъти го прочети, но спокойно, плавно. Един път го прочети за ума си, един път за сърцето си, и един път за волята си. Тогава ще видиш силата на молитвата. Вие бързате, обезсмисляте нещата. Казвате: „Това не е важно.“ А като бързате, важно е. То не е важно, но за онези, които не знаят да говорят. То не е важно за глухите, за немите, за слепите. Обаче ти, като четеш „Отче наш“, ще мислиш за своя Баща, Който е създал света. Като кажеш „Отче наш“, ще си помислиш в себе си: „Отче наш, Ти си направил за мене повече, отколкото аз съм направил за Тебе. Ти си ми дал много блага. Ще туря ума, сърцето и волята си да работят за Тебе и никога да не накърня думата Ти.“

Слава във вишних Богу,
НБ - София, 11.2.1940г.