Ти като кажеш „Господи Боже наш, Благи ни Небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве да ти се радваме…“, мисълта ти е приета и отговарят вече.

Кометите, които са хиляди пъти по-големи по обем, но материята е толкоз ефирна в тази комета, че съставя една десетохилядна част от тежестта на земята. Може 100–200–300 пъти да е по-голяма от земята, пък по тежест да е хилядна част. Материята е толкоз рядка. Може земята да мине през нея и нищо няма да стане. Нашата земя е била много пъти засегната от тия комети. Но материята е толкоз рядка, 10 хиляди пъти е по-рядка материята, отколкото нашия въздух. Този свят е духовен. В духовния свят материята е крайно рядка. Затуй нещата там се предават бързо. Рядка е материята. В тази, рядката материя, ако вземете сега колко има оттук до Англия (Лондон), колко километра има? Около 3000 да кажем. Ако един звук от Лондон бих го приел по обикновените пътища чрез въздуха, 330 метра в секундата се движи, за колко часа щеше да дойде от Лондон дотук? За колко часа щеше да дойде? Виждаме по радиото вече, че една мисъл, един говор още като се говори, едновременно я чуваме. Даже по-бързо отколкото на сцената. Значи звукът се предава не по въздуха, но по етера, моментално се предава. Казвам, в човешката мисъл, нашата мисъл някой път я предаваме, чрез въздуха, а пък някой път можем да я предадем чрез етера. Че тази мисъл се предава веднага. Тогава мисълта е мощна. Ако твоето чувство не може да пътува бързо, то е през въздуха. Най-първо трябва да се научите. Силната мисъл, тя не работи чрез въздуха. В мисловното поле има една материя, по която човешката мисъл се предава. Ако ти, когато се молиш, не пращаш тази мисъл по тази материя, тя не може да иде при Бога. Ако предаваш в обикновено състояние, мисълта на две педи ще остане. Като се наблюдават хора, които се молят, гледаш там се върти над главата, нагоре не отива. Има хора, които, като се молят, като погледнеш, мисълта им светла. Цялото небе пронизано в пространството, изпращат, с милиони километри отива. Ти може да изпратиш твоята мисъл на слънцето, да я почувствуват. Тя ще иде по-бързо отколкото светлината. Твоята мисъл може да я изпратиш на слънцето, но трябва да знаеш как да я изпратиш. Сега вие не знаете къде е Господ. Но, ако изпратиш своята мисъл в етерното пространство на чувствата, ако те се проявяват, има един етер на мисловния свят. Ако ти изпратиш своята мисъл, своите чувства, веднага те ще се разпространят и в оня свят веднага схващат твоята мисъл. Тук на земята сте станция и веднага се знае на кого е тази мисъл. Когато вие подигнете мисълта си към Бога, ако тази мисъл е искрена и чиста, ти мислиш дали Господ те слуша. Затова не трябва да става въпрос. Но не трябва ти да изпращаш своята мисъл през въздуха. Казваш: „Господи аз ти се моля.“ Тази мисъл няма да иде при Бога. Ти най-първо ще мислиш, ще чувствуваш, после ще говориш. Когато мисълта ти е приета, отговорено ти е на твоята мисъл. Ти ще кажеш: „Благодаря Ти, че Си възприел.“ Та казвам, туй ще бъде здравословното състояние. Ние всички се помолваме. Казваме: „Не зная дали моята мисъл отива.“ Ние се покваряваме, казваме: „Дали Господ ме слуша.“ По начина, по който се молиш, тази мисъл не може да иде. Аз често гледам радиото как говори. Да кажем ти възприемаш от Лондон. Ако ти говориш, не става, мислиш ли, че ще се предаде? Ако имаш предавател, твоята мисъл ще се предаде и те ще чуят. Ти, като слушаш, ти ще предадеш своята мисъл и той ще вземе да те слуша. Когато се занимаваме с духовния свят, трябва да имаме предаватели. Вярата е предавател. Без вяра не може мисълта ти да се предаде в Божествения свят. Без вяра не може, защото е предавател. Може да дойде една мисъл от невидимия свят. Ако речеш ти да отговориш, нямаш вяра. Вярата е сила. Без тази вяра не може да предадеш. Когато няма колебание, двоумение, изпращай мисълта си. Очакваш да ти отговорят, както те намерят за добре. Не определяй мисълта. Ти се молиш да ти помогнат. Всички, които така са се молили, всякога от невидимия свят им отговарят. Казвам сега, вярата във вас трябва да бъде един предавател на вашата мисъл, на вашите чувства. Сега туй, което остава неразбрано, това са старите ваши възгледи. Казвате: „Тия работи ние ги знаем.“ Тъй както и аз зная някои работи. Аз, който зная много работи, постоянно коригирам нещата. Не мислете, че духовния свят е такъв, какъвто вие сте го оставили. Мислите ли вие, които сте излезли да идете да се учите и 10 години сте били в странство, че като се върнете в дома, имате сестри и братчета, ще ги намерите такива каквито сте ги оставили? Всички са се изменили. Та казвам, ние мислим сега, като идем в оня свят, ще го намерим такъв какъвто ние го знаем. Трябва да знаем всичките промени, които стават. Да знаем, знанието е там. Те желаят нещо от нас. Трябва да им дадем сведения. Понякой път мълчим, никакви сведения не даваме. Когато работите са добре, даваме сведения, щом загазим, мълчим, крием нещата. Мнозина от вас вечерно време не се молите, седнете тъй и бързате. Все ще кажете „Отче наш, Който си на Небето, да се свети Името Твое…“ и хайде в леглото. Някой чете дългата молитва, пък тя е много дълга, току бърза, бърза. „Добрата молитва“ трябва 3 минути да я прочетеш. Хубаво е 3 минути в съзерцание. Ти като кажеш „Господи Боже наш, Благи ни Небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве да ти се радваме…“, мисълта ти е приета и отговарят вече. Аз казах: „Господи Боже мой, Ти Си Мой Баща“. Господ казва: „Какво искаш Аз да направя за тебе?“ Ти ще кажеш: „Ще стана рано, ще направя това и това. Как да покажа на тия хора, че Си благ?“ Той ти казва: „Това и това ще вършиш.“ Разговаряме се. Туй е разговор. Пък вие сега, като четете „Добрата молитва“ и много бързате и никакъв отговор няма. Сега туй трябва да стане не насила, от страх. Когато обичаш някого, готов си да пишеш хубаво. Скъсаш едно писмо, напишеш го хубаво. Щом не го обичаш, надращиш, надращиш. Тук-там и нацапано може да има и накрая се извиниш. Казваш: „Извинявай, много бързах, няма време.“ Не, не, като пишеш в духовния свят, ще напишеш хубаво. Една наша сестра французойка ми показваше една сестра, която е заинтересована с нашето учение, писала на друга сестра, но тъй хубаво написала писмото на френски. Много красиво написано от единия край до другия, образец на чисто писмо. Някой ще го нацапа, ще капне петно. Чисто трябва да бъде писмото. Седни и кажи: „Господи Боже наш“. Ако не ти отговорят, спри там. Аз се спирам върху това, понеже вашето старо радио се изменя. Вие имахте в миналото по-красиви радиа. Сега гледам и в радиото има прогрес. Наближава гласът до човешкия, приятно ти е да слушаш. И в духовно отношение има радиа, но те не са много кресливи. Един човек, като се моли, радиото да бъде хубаво, отлично. Първото нещо като станете сутрин, макар и да не сте разположени, гледайте да възстановите една хармония на вашите мисли и на вашите чувства. Ние сме длъжни, като станем сутрин. Колко блага Бог е дал, колко неща има да изявяваме, да работим.

Стани ти, който спиш!,
МОК - София, 25.11.1938г.