На себе си кажи си: „Стани ти, който спиш!

Първото нещо: Създайте си едно ново разположение. Обезсърчил си се. На гърба си. Кажеш си: „Стани, стани!“ Ти си кажи тъй: „Стани ти, който спиш!“ – Има такъв стих в Писанието. На себе си кажи си: „Стани ти, който спиш!“ Да кажем, тази сутрин вие като станахте, казахте: „Добър ден.“ Ти кажи: „Стани ти, който спиш. Нов ден има сега, стани ти, който спиш.“ – „Добър ден.“ Чуе, не чуе, ти ще му кажеш: „Стани ти, който спиш!“ Той ще стане и ще те пита: „Къде си ходил?“ – Ще му кажеш къде си ходил, какво си слушал. Той ще каже: „Такива работи вас ви приказват.“ И казва: „На нашето време не беше така.“ Значи, в човека има едно същество, което толкоз спало, преди хиляди години дето са му казвали, на която лекция заспало, като го събудиш, мисли за оная лекция, на която заспало.

Стани ти, който спиш!,
МОК - София, 25.11.1938г.