Не мислете да умирате, а мислете да живеете. По-добре е да живеете. Днес трябва да живея и да изпълня Волята Божия. Мене не ме интересува умирането.

Да благодарим на Бога, че е създал Земята, която ни държи. Това разположение, което имаме, се дължи на това, че имаме една основа, върху която можем да се проявим. Ще благодарим на Бога, че ни е дал въздух, че може да се проявим; ще благодарим на Бога, че ни е дал очи, уши, нос и прочее. От вас след години ще има певци, музиканти, художници, гениални хора да станете. А вие чакате да отидете в онзи свят. Досега толкоз пъти сте ходили в онзи свят и сте умирали, а пък един ден да отидете на онзи свят, без да умирате. Като свети Илия да отидете в онзи свят, без да умирате. Един ден ще затвориш къщата си и ще отидеш в онзи свят. Защо всички хора се мъчат при умиране? Всички роднини са дошли и казват: „На мене дай, и на мене дай“, и прочее. Четири–пет дена се мъчи, на този, на онзи дава и като раздаде всичко, казва: „ха!“ и свършва. А пък ти, когато ще умираш, когато ще отиваш на онзи свят, никой да не знае, да няма кой да те безпокои. А пък ти почваш да казваш: „Ще се мре, ще се мре.“ Не може да се умира лесно по този начин. Не, като отивате на онзи свят, никой да не знае. И като отидете и се върнете, тогава да знаят. Не мислете да умирате, а мислете да живеете. По-добре е да живеете. Днес трябва да живея и да изпълня Волята Божия. Мене не ме интересува умирането. Някой дойде и иска да освободиш стаята, в която живееш. Казва ти: „Три дена ти давам срок.“ И ти освобождаваш стаята. За три дена я освобождаваш. Ако не, ще те изтласкат навън. Така правят с нас до известно време. А пък най-после ще си направя аз своя апартамент и ще си излизам когато си искам и ще влизам когато искам и никога няма да ми кажат да изляза. Някой казва: „Как ще се умира?“ Ще го видите как се умира. Как се раждаме, не знаем. Не знаем как са ни родили майките ни. Майката казва: „Много се мъчих.“ Ний не знаем. Когато умирате, вий се мъчите. Раждате се с мъчение и умирате с мъчение. Майката, когато ражда, да се радва и хората, като умират, да се радват. Има едно умиране приятно. Ще дойдат твоите роднини от онзи свят. Ще се облечеш хубаво. И няма да оставиш тялото си да го погребват, ще кажеш: „Довиждане.“ Ще оставиш непотребните раници и ще останеш ти, човекът, свободен, с твоето сърце, ум и с фината част от твоето тяло. Всичката онази гъста материя, с която сте облечени, ще оставите тук. Това не е важно. Ще вземете онова тяло, с което можете да влезете в другия свят. Та, сега се учим да живеем.

За дишането,
ООК - София, 11.9.1940г.