С този рационализъм наникъде не се отива.

Един наш приятел, доктор, ми разправяше една от своите опитности. Идва един ден при него един болен – доста сериозно заболял от испанската, да се лекува. „Като се доближих до него, казва докторът, усетих, като че ли една голяма тъмнина излезе от него и влезе в мене. До вечерта и аз заболях от същата болест и мене ме хвана същата инфлуенца. Извиках един лекар и той констатира туберкулозен процес. До вечерта и аз станах рационалист, мислех, че мога да разреша всички въпроси. Температурата ми се повдигна на 39–40 градуса. Взех да мисля, че всички въпроси могат да се разрешат научно. Помислих си да се помоля, но веднага си казах – не, тази работа с молитва не става. Намерих се натясно. Дойде друг лекар, намери, че работата е опасна. Казвам си тогава на себе си: „Господи, загазих, вече не зная какво да правя? Мислех да направя нещо за света! Толкова години учих, но нищо не направих, нищо не съм свършил. Идвам вече в другия свят и него не зная какъв е, какво ще правя там. Тук не можах нищо да свърша, а какво ще правя там – не зная.“ По едно време заспах и нещо в съня ми казва: „Ще вземеш една ябълка, ще я обелиш и ще дъвчеш коричките дълго време, след което триците от тях ще изплюеш навън.“ Веднага ставам, не питам защо и за какво, но вземам една ябълка, обелвам я и започвам дълго време да дъвча коричките и след това ги изплюх навън. По едно време усещам, като че нещо пъпли по тялото ми и веднага усетих едно освежаване, едно ободряване. Дойде ми една светлинка отгоре. Не се мина много време и температурата ми почна да спада. После ме унесе един дълбок сън, и пак нещо ми каза: „Ще смесиш синя тинтява и цветовете на пелина и тия на подбела, ще ги свариш и ще пиеш по една кафяна чашка на ден.“ Ставам веднага, вземам синя тинтява, пелин и подбел, смесвам ги, сварявам ги и изпих една чаша. Така правих в продължение на четири–пет дни, след което дохожда лекар и намира едно голямо подобрение, намира, че процесът е преустановен. След това вече съм на крака, усещам се малко слаб, но все таки ликвидирах със стария рационализъм. Видях, че с този рационализъм наникъде не се отива. С него ще ми одерат кожата на общо основание.“

На двама господари,
НБ - София, 1.1.1933г.