Сега лекарите забраняват да не смущаваме болните, понеже били много чувствителни. Прави са лекарите, понеже техният двойник е излязъл. Те са станали болни по единствената причина, за да бъдат нормални. Болните хора ги наричат нормални. В небето те са нормални. Туй, което е нормално на небето, анормално е на Земята, и туй, което е анормално на Земята, е нормално на небето. Болният като стане болен, той е много чувствителен. Тогава е много по-съобразителен. Казва: „Другите хора страдат“, започва да мисли хубаво. Казвам: не си здрав. Когато започне да мисли хубаво и да постъпва хубаво, лекарите го считат анормален. И когато той стане по-кекав, че не мисли право, че не чувствува право, че не постъпва право, тогава казва, станал здрав. Гледам ви сега, умът на тия хора. Всички вие, като ви заболи кракът, зарадвайте се. Започваш да мислиш, започваш да оценяваш крака. Преди да те е заболял кракът, тласкаш го, удряш го навсякъде. Като заболее кракът, станеш внимателен. Викаш лекар за свидетел. Дойде един лекар да те лекува. Аз, ако бях лекар, като дойда при тебе, най-първо ще кажа така: „Да не злоупотребяваш с крака си, да дадеш свобода на този крак, да го развържеш, много си го вързал.“ Тъй трябва да му проповядва лекарят, а той казва: „Първото нещо, ще ти дам един мехлем, че го намажи. Като го намажеш, поразтрий го.“ Разтривките не са нищо друго освен милувки. Ще кажеш: „Моля ти се, научи ме. Ще ме извиниш.“ Ще го намажеш, ще го поразтриеш. Ако му говориш, този крак, погледнеш, оздравял. Щом се примири с тебе, казва: „Господарю, аз съм готов да ти работя.“ А щом заповядаш, казва: „Не слугувам, не се мърдам. Не слугувам на господар, който не знае да господарува“ и ти казваш: „Кракът ме боли.“ Обхода нямаш към крака. „Окото ме боли.“ Обхода нямаш към окото. „Ухото ме боли.“ Обхода нямаш към ухото. „Сърцето ме боли.“ Обхода нямаш към сърцето. „Мускулите те болят“, косите ти падат – нямаш обхода към тях.