Българите имат една черта много сметкаджийска. За малка работа, за пет пари разваля пазарлъка.

Вие считате, че в Земята е робство, а на небето е свобода. Относително е така. Свободният на Земята е свободен на небето, свободният на небето е свободен на Земята. Но несвободният на Земята е несвободен на небето и несвободният на небето е несвободен на Земята. Може да ме попитате защо е така. Защото не може да бъде другояче. Ако ви попитат защо човек е гол – защото не е облечен. Защо не се облякъл – защото го мързи. Да се облече дрехата, няма никаква мъчнотия. Той ходи гол, но дрехи има колкото иска. Защо е гол? Защото човекът иска да направи баня на слънце. Съблякъл дрехите, да го грее слънцето. Нали така правят? Сега ние имаме едно понятие за гол. Ако на английски преведете „гол“, съвсем друго значение има. На български значи едно, на английски значи съвсем друго. На английски „гол“ значи човек, който има предназначение, някаква велика идея, а българинът взел думата „гол“ и я съблякъл, пък англичанинът я облякъл. На български като кажеш „гол“, ще мислиш „без дрехи“. А на английски като кажеш, този човек идеал има, много добре е облечен. Казвам, на български значи голите, без дрехи, а на английски голите хора са идеално облечени. Не грозни. Като кажем, че хората са голи, трябва да имат идеал. Голите идеал имат. Защото човек не може да постигне идеала си, докато не стане гол. Българинът е прав. Казва: не може да облечеш новите дрехи, докато не идеш на баня и не съблечеш старите дрехи и после ще облечеш новите. Той е практичен. Българинът казва: за да имаш идеал, баня ти трябва тебе, че тогава ще дойде идеалът. Англичанинът не туря баня. Тъй щото, българският идеал иде. Англичаните чуваш да казват, понеже той е практичен в живота, казва: пари трябват за баня. Българинът казва: пари-не пари, през баня трябва да мине човекът. По-умен е българинът в туй отношение. По-умен е в какво отношение? Българите имат една черта много сметкаджийска. За малка работа, за пет пари разваля пазарлъка. Във Варненско, към Дервент, зимно време един търговец среща един българин, вози една кола със слама. Казва: „Къде отивате?“ – „Във Варна.“ – „Защо?“ – „Отивам да продавам сламата.“ Казва: „Колкото ти струва сламата, ще ти платя за нея, но ще ме заведеш ти с каруцата, аз ще ти платя за сламата.“ – „Ами сламата?“ – „Плащам за сламата.“ „После – казва – де ще намеря сламата?“ В ума му седи сламата като нещо по-важно. То е една психология. Българинът има друга една психология. Често във Варненско, може би само варненци са криви, някой селянин тридесет километра ще измине, за да продаде един килограм масло. Тридесет километра ще пътува, понеже два лева и половина е там. Два лева златни, то са близо седемдесет лева, то не е малко. Ще тръгне тридесет километра, ще пътува за едно кило и тридесет километра назад, шестдесет километра, понеже двадесет пари щял да вземе повече и че той ще съдере цървулите, които струват два лева, хич не му иде на ума.

Връзвайте и развързвайте,
НБ - София, 24.3.1940г.