Гордостта в човека иде, когато той мисли, че няма нужда от никого.

Гордостта в човека иде, когато той мисли, че няма нужда от никого. То е едно заблуждение. Казва: „Аз нямам нужда от никого.“ Имаш нужда от баща си, от майка си, от братята, от сестрите. Майка му девет месеца го носила – нямал нужда. Баща му го хранил – нямал нужда. Всичко в света работи за нас. Казва: „Нямам нужда от никого.“ Когато така казва, не зная какво мисли човек. Той има нужда от въздух, той има нужда от светлина, казва, не се нуждая от нищо. Къде е философията? Ние сме така зависими. Седи, в себе си се надул, казва: „Нямам нужда от никого.“ То е глупава работа.

Божията мисъл,
УС - София, 21.4.1940г.