Дотогава, докогато ти се безпокоиш от собствените си мисли, ти не си здрав човек. Дотогава, докогато ти се безпокоиш от собствените си чувства, ти не си здрав човек. Дотогава, докогато ти се безпокоиш от собствените си постъпки, ти не си здрав човек.

На всяка една мисъл, която проникне във вашия ум от Бога, какво място ще дадете? Сегашните богати хора, нали имат стая за гости, най-хубавата стая, като дойде някой голям гост. Като дойде някой цар на гости на друг цар, ще му даде най-хубавата стая, легло, покривки, юрган, килими – всичко, туй в съвършенство направено. Казвам: Във вашите души вие имате ли стая приготвена за една Божествена мисъл? Тя е като един ангел, като дойде, имате ли стая заради нея? Ако нямате стая, тази мисъл ще мине, ще замине, не може да остане във вас. Тя като погледнеш ще си замине. Ако имате стая, тази мисъл ще остане във вас, този ангел ще остане във вас и цяла нощ ще ви говори. Като се върне ангелът при Бога, той ще разправи за нуждите, които имате в света. Само като мине покрай вас, ще каже, че вие нямате нужди, че онова, което вие имате, не сте го разработили, че вие не се нуждаете от нищо друго. И тогава Господ ще ви изпрати един, който да ви научи, как да си държите стаите чисти. Знаете, колко мъчно е да имате чист ум, колко мъчно е да имате чисто сърце и колко мъчно е да имате чисто тяло. Като се изпотява човек, от 7-те милиона прозорци навсякъде потта излиза. Като се лекува някой болен човек – приложен е начинът, най-първо излиза пот, която е миризлива и най-после излиза една студена пот. Като вземе да излиза тя, човек е чист, престава да мирише. Щом престане да мирише, то човек е здрав. Дотогава, докогато потта мирише, човек не е здрав. Дотогава, докогато ти се безпокоиш от собствените си мисли, ти не си здрав човек. Дотогава, докогато ти се безпокоиш от собствените си чувства, ти не си здрав човек. Дотогава, докогато ти се безпокоиш от собствените си постъпки, ти не си здрав човек. Казваш: „Условията са такива.“ Ти ще внесеш в себе си спокойствие, ще го намериш туй спокойствие. Ще се обърнеш към Бога, ще се молиш, ще се молиш докато дойде спокойствието. Сега на вас този процес ви се вижда мъчен, понеже мислите, че големи усилия трябва да се направят. Казва: „Много дълго трябва да се моли човек.“ Дългото време подразбира една вътрешна интензивност. Човек желае всичко туй с всичкото смирение на душата си, желае нещата да ги има.

Божията мисъл,
УС - София, 21.4.1940г.