Ако не можеш да кажеш истината, мълчи. Кажи: „Нямам мнение“, или „Не зная“, или „Не се меся“.

Има една лъжа – запример, някой те обича, но казва: „Не те обичам.“ Има една лъжа в света и тя не се наказва. Някой казва: „Не го обичам“, но го обича. Крие се сега. Има една лъжа, която се наказва. Той не обича, а казва: „Аз много обичам.“ Ако не можеш да кажеш истината, мълчи. Кажи: „Нямам мнение“, или „Не зная“, или „Не се меся“. Често са ме питали: „Ти какво мислиш за Христа?“ Рекох: Какво ще мисля? Какво мисли Христос за Себе си. – „Ти за какво Го смяташ?“ – Той за какво се смята. Аз какво мисля заради Него. – „Той какво е всъщност? Ами ти какво мислиш?“ – Аз имам мнение само за себе си. За Христа не се меся, не се меся в Неговия живот, то е Негова работа, Той какво мисли; отношенията, които съществуват, искам да зная. Някой казва: „Ти сега обичаш ли ме?“ Казвам: То е моя работа. Дали те обичам, то е моя работа. Казвам: Ако ти трябва да ме обичаш, то е твоя работа. Ако те обичам, да оцениш любовта. Ти не трябва да ме питаш дали те обичам, но трябва да знаеш обичаш ли или не. Щом те обичам, получаваш нещо от мене. Щом не те обичам, нищо не получаваш. Невежа си. В мое присъствие дойде светлина в ума ти или джобът ти е празен, пет пари нямаш в джоба си, но бъркам – джобовете ти са пълни с пари. Тогава какво ще кажеш? Идеш при мене с празна торба, погледнеш – торбата е пълна; ще ме питаш ли обичаш ли ме? Аз казвам: Пълна ли е торбата ти? – „Пълна е.“ – Тогава защо ме питаш? Ако торбата ти е празна, сам ще знаеш, че не те обичам. Щом е пълна торбата ти, аз те обичам. Питам: Обичаме ли ние Бога? Щом живеем, живот излиза от Бога. Обича ни Бог. Щом аз мисля, обича ме Бог. Щом обичам истината, обича ме Бог. Щом имам всички добродетели, обича ме Бог. Щом съм в любов с всичките хора, обича ме Бог. Казвам: Щом хората ме обичат, и Бог е в тях.

Става истина,
НБ - София, 3.3.1940г.