Всяко добро подбуждение, каквото и да е то, произтича от Бога, Който е скрит в цялото Битие. Бог е скрит за всички същества. Зад най-малката материя Той е скрит.

Казвам: На туй старото в нас ние не може да разчитаме. Няма защо да ви обяснявам, старото е изиграло своята роля, на него не може да се разчита. От старото вие няма какво да искате, няма тази идея. Когато един стар човек се изтощи на Земята, казва: „Моето мина, синко, аз остарях, усещам, че нямам тази сила нито в ума, нито в мозъка, нито в сърцето, нито в тялото, усещам своята слабост.“ Тази слабост произтича от три причини: произтича от самата мисъл на човека, произтича от неговите чувства и произтича от самата воля на човека. Човек сам се осакаща чрез своя ум, чрез своето сърце и чрез своята воля. Той сам се осакаща, като не знае как да постъпи. Пък той сам се и подига. Сега като казвам „сам се подига“, не мислете криво. Някои ще възразят: нали Господ е, Който подига хората? Те нямат понятие какво нещо е Бог. Всяко добро подбуждение, каквото и да е то, произтича от Бога, Който е скрит в цялото Битие. Бог е скрит за всички същества. Зад най-малката материя Той е скрит. Зад най-малката интензивност на каквато и да е сила, която се проявява, Той е зад тази сила. Бог прониква във всички неща. Следователно нищо в света не става без Неговата воля. Сега другият въпрос се явява: Че ако е така, тогава защо Господ не оправя света? Там е вашето заблуждение. Казвам вашето, то е и вашето, и нашето заблуждение. Злото произтича не защото светът е развален, но в дадения случай в света има две възможности: едно благо може добре да се използува, едно благо може зле да се използува. Зле използуваното благо е зло. Добре използуваното благо е добро. Тъй седи сега въпросът. Доста философия има. Онзи, който не разбира, ще мисли, че злото съществува като някоя същина. Злото само по себе си не съществува. Когато казваме, че от човека зависи да използува своя си живот, понеже това е вложено в него... Всеки един човек иска да се издигне в света. Но за да се издигнеш, трябва да издигнеш ума си или да туриш ума си на работа. И тогава всичките мъчнотии, които съществуват в света, в умствения свят са упражнения, това е гимнастика за човешкия ум. Без тия мъчнотии човек не може да се прояви.

Най-великото,
НБ - София, 10.3.1940г.