И с отворени очи, и със затворени очи, все сме същите.

Ще ви приведа един малък пример. Някой си римлянин, наречен Теофил, се влюбва в една благородна римлянка. По някакво нещастие, той изневерява на своята възлюблена, и тя изчезва, отдалечава се. В него започва гризене на съвестта. За успокоение на своята съвест, той възприема християнството, отива да живее 20 години в пустинята, като си дава обет, че от този момент нататък ще ходи все със затворени очи и никого няма да поглежда, за да се избави от греховете си. Той се прочул под името „пустинникът със затворените очи“. Викали го да изповядва хората. И мъже, и жени изповядвал, но все със затворени очи. Един ден дошла да се изповядва и неговата възлюбена, да види колко е светия. Като чул гласа й, той веднага си отворил очите. Всички наоколо му, като видели това, казали си: Каква беше тази чудотворна жена, та отвори очите на нашия изповедник! Ние, съвременните хора, мислим със затворени очи. И с отворени очи, и със затворени очи, все сме същите. Ние мислим, че като затворим очите си, по-добре ще бъде за нас. Затова, затворим очите си и казваме: Аз не искам да гледам този свят, не искам да гледам тия хора, тия слуги, този мъж, тия деца, нищо не искам – тъй, със затворени очи ще изповядвам. Казват на някоя жена: Знаеш ли, че твоят мъж взел една много хубава мебелирана къща? Тъй ли? – веднага си отвори очите. Някой казва: Аз не искам обществено положение, това-онова. Кажат му: Назначиха те професор в България. Как? – веднага си отвори очите. Та, като дойде онова, което ни допада – красивото и хубавото в живота, ние си отваряме очите. Щом не ни харесва нещо – затваряме си очите, и тогава минаваме за философи, за светии. Не е лошо да бъдем със затворени очи. Затварянето на очите е една почивка, отварянето на очите е активност, деятелност. Затварянето на очите става, когато искаш да си прегледаш сметките, да си починеш, а отварянето на очите означава, че трябва да извършиш най-хубавите неща. И тъй, затварянето на очите е почивка, отварянето на очите е работа.

Родените,
НБ - София, 2.11.1924г.