Туй великото, свещеното име на Бога трябва да Го намерим вътре в нашата душа. Туй име, тази дума не се произнася. Тя е единствената, мощна, всесилна дума в света, в която цялото Битие, цялото създание, всички най-велики същества, които са завършили своята еволюция, я пазят. Всички пазят туй свещено име, и който се домогне само да Го прочете, неговата душа се въздига. В Писанието се казва: „Да не произнасяш името на Господа-Бога твоего напразно!“ Ние не подразбираме туй обикновеното Божие име, към което се отправяме в молитвите си: „Господи, Боже наш, не ме ли чуваш?“ Не, в Писанието се говори за това свещено име на Бога. Защо не ни чува Господ? Дотогава, докато ние говорим в този свят, дотогава, докато ние шаваме, ние сме далеч от Бога, и Той не ни чува. Идете научете онзи истинския начин, как се вади някой от водата. Онзи, който се дави, шава, движи се, а онзи, който го спасява, седи настрана и си казва: Чакай, нека изгуби съзнание, че тогава. Защо? Тогава трябва да го извади, защото иначе давещият ще завлече и този, който го спасява. Когато някой лекар иска да направи една сериозна операция на някой болен, той казва: Нека болният изгуби съзнанието си, тогава ще го оперирам. Ето защо, при сериозни операции ги упояват. Този закон е верен навсякъде. Любовта изисква абсолютно, пълно спокойствие. Когато Бог те люби, ти ще бъдеш напълно спокоен, докато той си свърши работата, а когато си свърши работата, Божията Любов ще се изяви в тебе като мощен, силен живот, и след туй ти ще почнеш да живееш истински. Когато ти свършиш всичката работа, Бог ще дойде да работи пак в тебе, но като Любов, като Мъдрост, ще внесе в тебе светлина и знание, а ти ще бъдеш тих и спокоен. Ти ще почнеш да работиш като човек, който обича науката и се учи. Като се свърши този период, тогава Бог ще дойде да работи в тебе като Истина; ти ще обикнеш Истината, свободата, и в тебе ще се яви желание да работиш в света, да бъдеш филантроп, да направляваш хората в правия път.