Като ученици аз ви предупреждавам: никога не влагайте в себе си мисълта: „Аз ще напусна Школата.“

Сега в Школата трябва да се образуват тия интимни, а не фамилиарни отношения помежду ви. Досега аз съм следил и някой път ми е неприятно, като виждам, че вие, като се събирате, не се събирате да видите добрите си черти, ами всички сте критици, ровите. Като срещнете някой ваш брат, най-първо вие имате мнение, че той е добър. Като поседи 3 – 4 дни, вие почвате да се ровите в него и изваждате всичките му недъзи. „Аз го мислех за добър, а той бил такъв…“ Този човек с тия недъзи не е вашият приятел. Недъзите, които приятелят ви носи, са неща случайни. Приятелството е съчетание на Любов и Мъдрост. Имате един приятел – това е една душа, която ви люби, обича, но вие не оценявате тази Любов. Вие сте събрани тук като ученици, но един ден казвате: „Не искам да се интересувам повече от това Учение.“ – Не е така. Това събиране ще послужи за вашето бъдещо самоусъвършенстване. За да се съберете така, не съм ви събрал аз. Това е един любовен акт на Божествената Любов, Мъдрост и Истина, в името на които Бог ви е събрал, за да ви даде познание, Мъдрост и Истина, да ви научи как да бъдете добри. И туй вие не трябва да го пренебрегвате. Някой дойде, казва: „Аз излизам от Школата.“ Ти не можеш да напуснеш тази Школа. Щом я напуснеш, ще умреш. И няма човек, който, като е напуснал Школата, да не е умрял. В деня, в който напуснете Божествената школа, с вас всичко е свършено. Като ученици аз ви предупреждавам: никога не влагайте в себе си мисълта: „Аз ще напусна Школата.“ Ако си в едно място на престъпление, разбирам, но в една Школа, дето сте събрани да научите пътя на Божествената Любов, Мъдрост и Истина, да кажете: „Аз ще напусна Школата!“

Най-добрият начин за разсъждение,
ООК - София, 31.10.1923г.