Сега някой казва тъй: „Аз да порасна веднъж, няма да имам нужда от баща си.“ – Не, това е крива философия, крива мисъл. Някой казва: „Не искам да имам ярема на баща си.“ Щом е имало ярем, това не е баща. Тогава, по същия път на мисълта като се върви, някой ще каже: „Ние искаме да се освободим от Бога, защото по-тежък ярем от Божия няма.“ Всички искат да се освободят, да бъдат свободни. Свободата в света седи в изпълнението на тия велики закони. Там е нашето щастие. От Бога имаме нужда тъй, както от светлината, от водата, от хляба, даже от Него имаме по-голяма нужда. И от баща си имаме нужда, и от майка си. Това са отношения. Тия отношения за в бъдеще ще станат по-тесни. Някой казва: „Не искам Учителя си, искам да бъда самичък.“ Майката може да каже: „Аз от децата си нямам нужда.“ Крива философия е тази, вие не разсъждавате правилно. Ако мислите, че децата ви са бреме, че майката е едно бреме, в това няма никаква философия. Сега някои хора казват: „Е, майка!“ Какво нещо е майката! Майката е велико нещо в света! Детето – това е израз на тази майка, на това велико нещо. Туй разбиране, което сега имате за живота, не е истинското разбиране. Туй, което вие наричате деца, това не са още деца. Онова, разумното дете в тебе, може да бъде отвън, може да бъде отвътре, а може да бъде и горе, при Бога. И тъй, Христос е казал: „Един е вашият Отец горе, а всички вие сте братя.“