В пението именно и чувствата и мислите трябва да бъдат музика. И там е всичката тайна на живота.

Когато човек пее без вдъхновение, той пее механически, но когато той е вдъхновен, в гласа му има едно малко колебание. Едни тремули, наричат го вдъхновение или вливане на една малка чувствителност в тона. И в тия движения се предава една малка лекота в тона. Тогава в чувствата има музика и в мислите има музика. Мисълта, това е висша музика; чувствата, това с висша музика и когато вашите чувства с такива, че няма музика в вас, тогава усещате едно свиване. Но когато чувствата ви с музикални, тогава усещате едно разширение. В хармоничната музика винаги има едно разширение, съчетание има на тоновете, които дават обем и разширение на мисълта. И когато мисълта ви е музикална по същия закон има разширение и светлина се ражда в ума ви. Чувствата ви трябва да бъдат музикални, тогава те ще внесат една приятна животворяща топлина в душата ви. Тъй, както сега пеете, то не е още музика. Само, когато човек почне да мисли музикално и да чувствува музикално и да пее музикално, той е музикант. Например аз ви слушам в неделя, като пеете, като че някоя топка отскача. Има една студенина. Туй не е пеене. Пееш „Бог е Любов“, а същевременно казваш: „Гладен съм.“ Пееш едно, а мислиш друго. Пееш едно, а чувстваш друго. А в пението именно и чувствата и мислите трябва да бъдат музика. И там е всичката тайна на живота. Който може да приведе своя ум и своето сърце и своята воля в музика, той образува силно движение, против което никой не може да противостои.

Светлина и знание. Музика,
МОК - София, 23.11.1924г.