Ученик без вдъхновение е мъртъв.

Без вдъхновение никой не може да работи. Ученик, който влезе в един клас, той трябва да има вдъхновение. Нищо друго не трябва да те занимава. Ученик без вдъхновение е мъртъв. Че обуща си нямал, шапка си нямал, това с второстепенни работи. Това нищо не значи за ученика. Или че си болен, сърцебиене имаш, това е нищо. Вдъхновение имаш ли, там е силата и обуща ще дойдат, и дрехи ще дойдат. Но изгубиш ли го, ти си мъртъв. И всеки може да те погребе. Имаш ли го, всичко се разтваря. В природата съществува този закон, онова, заровеното зърно в земята, как пробива яката земя? Вдъхновение има у него. Туй семенце развива своите химически сили, своите умствени сили, биологически и физически. Всичките тия сили с съсредоточени към същата цел, почвата се разтваря. И погледнеш, туй семенце пробило земята. Ако туй семе нямаше туй вдъхновение, то ще се изгуби в почвата – ще изгние. И когато ученикът има туй вдъхновение, вие може да го заровите където и да е, той пак ще излезе отгоре. Тъй щото у всички ви този закон трябва да действува. Сега, първото нещо десет деня наред, като станете сутрин от леглото си, ще кажете: Вдъхновение! Вдъхновение! Вдъхновение! (Три пъти.) На обед – пак три пъти и тогава ще ядете. И вечерно време, като си лягате – пак три пъти. Всичко девет пъти. Десет деня по девет пъти ще казвате „вдъхновение”! Тогава ще си направите едно тефтерче и ще си отбележите вътре този опит. Аз ви рекох, от този опит ще спечелите нещо по-малко от просено зърно, но туй, което го спечелите, то е толкова ценно, че с милиони не можете да го купите. За да добиете един грам от първичната материя, от която е създаден сегашния свет, всички фабрики по целия свет трябва да работят 3000 години. Е, колко милиона ще струва тогава един грам? И знаете ли какви чудеса може да извърши този грам? Вие ще добиете много малко, но туй, малкото е толкова ценно, то е всесилно във вас. За в бъдеще вие ще положите една основа в живота си. Често ви следя, като ви давам някое упражнение, казвате: „Може и така да мине.“ Не, не, не може да мине така, не се лъжете. Упражненията, които аз ви давам, те вървят по един основен закон на природата. Това не са глупави работи, това с умни неща. Ще кажеш тъй: „Вдъхновение!“ С сила ръцете надолу и ще го почувствуваш в сърцето си. После ще го помислиш в ума си, пак ще кажеш: „Вдъхновение!“ И трети път пак ще кажеш: ”Вдъхновение!“ С сила, за да почувствуваш, че известна сила е дошла в тебе. Туй упражнение ще го правите сами, никой да не ви вижда. С кое качество се отличава ученикът? -Ученикът е вдъхновен! Затуй се благославя. А туй вдъхновение е необходимо, тъй както светлината, тъй както живота, тъй както Любовта. Сега разбрахте, всички ще направите това упражнение. Като станете сутрин, ще го направите тъй, че да се разтърси атмосферата, че аз да почувствувам в моята стая, че действително има вдъхновение между учениците. Но няма да викате високо, тихо, на себе си ще го кажете: „Вдъхновение!“ В това, тихото говорене има музика. Тихото говорене има едно качество, то действува силно вътре в душата. Тихо ще го кажете, но силно ще концентрирате мисълта си. Щом го кажете високо, вдъхновението се губи. Затуй тихо ще го кажете, че да сте доволни сами от себе си и да го почувствувате в душата си. С вяра ще го направите. Не се смущавайте дали имате вдъхновение или не. По който и да е начин, направете го и вие ще придобиете вдъхновението. Само по този начин могат да се образуват ония, красивите чувства, ония, красивите мисли, които с необходими за съграждането на вашия живот. То е необходимо за бъдеще. Пред вас седи едно бурно море, което трябва да преминете, един живот, който е пълен с мъчнотии. И за да можете да победите и превъзмогнете всичките тия мъчнотии трябва ви вдъхновение. Сега, щом дойдете до някоя мъчнотия, ще се спрете малко и ще кажете: „Вдъхновение!“ И като я вдъхновиш, тя казва: „Аз отстъпвам пред вдъхновението“, отваря ти пътя и ти минеш напред. Дойде някоя друга преграда, ти пак произнасяш в ума си тази дума и тя каже: „Пред вдъхновението и аз отстъпвам“, ти пак минеш напред. Но нямаш ли вдъхновение, те казват: „Хора без вдъхновение, ние не ги признаваме.“ Не ги пускат да минат и те се набират един до друг, сядат и плачат. Питат: „Кои с тези там?“ Отговарят: „Тези с плачещите, които с без вдъхновение.“ – ”Е, защо сядат там?“ – „Докато се научат на вдъхновението, а щом се вдъхновят, ще тръгнат и те напред.”

Светлина и знание. Музика,
МОК - София, 23.11.1924г.