Едно колело в движение: раждане, умиране; пак раждане, пак умиране. – Какъв е края на това нещо? – Краят е младият да не се жени, и старият да не умира. Когато дойде до това положение, човек влиза в епохата на новия живот.

По кой път е вървял човек за да дойде до сегашното си положение? Той е минал по пътя на растенията и на животните. Наистина, и до днес още, като се намери в мъчнотия, човек пада духом, главата му увисва, като главата на растението. Мъчнотиите са заставили растенията да заровят главата си в земята. Значи, животните са разрешили мъчнотиите на растенията. Човек е разрешил мъчнотиите на животните. – Кой е разрешил мъчнотиите на човека? – Божественото начало в него. Въпреки това, човек има да разрешава още много въпроси. Старият умира. – Защо? -Защото не е доволен от живота си. След време пак се ражда на земята. – Защо? – Не е попаднал на това място, което е търсил. И на онзи свят не е доволен. На земята не е намерил ключа на живота, но и в другия свят не може да го намери. Ако на земята не разбере смисъла на живота, и на другия свят няма да го разбере. Младият остарява, защото не е разбрал смисъла на живота. Старият умира и пак се ражда, защото не е разбрал смисъла на живота. Като умира, старият ще се прероди и млад ще стане. Като млад, ще иска да се ожени. Щом остарее, ще иска да умре. Едно колело в движение: раждане, умиране; пак раждане, пак умиране. – Какъв е края на това нещо? – Краят е младият да не се жени, и старият да не умира. Когато дойде до това положение, човек влиза в епохата на новия живот. Докато старите умират, младите непременно ще се раждат; докато младите се женят, старите непременно ще умират. Искам да ме разбирате добре. Аз не засягам формата на сегашния живот. Аз не засягам и характера на сегашния човек. Според мене, това е малка отсечка от безкрайната права. За мене, да критикувам човека в сегашните му прояви, това е губене на време.

Малката истина,
ООК - София, 12.10.1932г.