Не обременявайте ума с несъществени неща.

Аз да ви дам един начин на мислене. Когато един човек ви поднася вода, не е важен произхода, не е важно да знаете откъде е дошла водата, но е важно в дадения случай тази вода дали ви пренася полза. От къде иде водата, този въпрос е послешен. Какво е моето намерение, какво съм аз, това са второстепенни неща. Важно е каква е водата, дали е такава каквато очаквате. Нямам нужда да питам дали тази вода е хубава или не. Вие имате възможност да я опитате веднага. А пък откъде съм я взел и от къде е дошла, тези чувства във вас не са пробудени, за да знаете това. Същественото знаете. Сега се спрете върху мисълта: Пазете съществените неща. Не обременявайте ума с несъществени неща. Например несъществено нещо е следното: среща ви някой човек и ви поглежда. Вие искате да знаете защо ви е погледнал. Това не е съществено. Погледнал ви е, той е нямал работа. Затова ви е погледнал. Ако беше занят с някоя мисъл, не щеше да ви погледне. Умът му не е бил занят със сериозна мисъл. Какво съществено има в погледа, това е важното. Защо ви е погледнал, това не е съществено. Този човек ви поглежда и веднага казва: „Чакай!“ Спира ви. Вие с години сте имали някоя болест и той казва: „Във вашето лице виждам една болест. Толкоз години сте страдали от нещо.“ Вие можете да кажете: „Защо ме гледате? Да не търсите някого?“ Това са обикновени развлечения, с които хората се забавляват. При сегашните условия, при които се намирате, с какво трябва да се занимавате? Ако отивате на ядене, трябва да се занимавате с ядене, трябва да се занимавате с хляба. Ако отивате на чешмата – с водата. Ако влезете в салон, в който избухнал пожар, трябва да се занимавате с излизане от салона и то колкото се може по-скоро. Защо? Защото от това зависи да избавите живота си.

Малката истина,
ООК - София, 12.10.1932г.