Хората не трябва да разискват върху въпроса, за кого е създаден светът, но нека използуват благата, които са вложени в този свят, за своето растене и развиване.

В хамбара на един богат земеделец се събрали един ден мравите, молците и мишките, да разискват върху въпроса, за кого е събрано житото в хамбара. Най-видните философи от събранието взимали думата по ред и изказвали мнението си. Мравешкият философ казал: Господарят на хамбара е събрал житото за нас, защото ние трябва да поддържаме живота си. Философът на молците казал: Житото е складирано за нас, да се храним, за да свършим задачата, която ни е дадена. Най-после философът на мишките казал: Господарят е турил житото в хамбара за нас, защото сме най-големи от всички присъствуващи. Верни ли са тия твърдения? Тия философски твърдения са дотолкова верни, доколкото са верни и тия на хората, че светът е създаден за тях. Така може да мисли човек само тогава, когато неговият живот стане едно с този на Първичната Причина по мисъл, по чувство и по действие; така може да мисли човек само тогава, когато животът му стане едно с живота на всички разумни, напреднали същества. Докато съзнанието на човека е още на низко стъпало, той не може да мисли, че слънцето за него грее, или че светът за него е създаден. Защо? Защото, докато мисли, че светът е създаден за него, ще дойде Господарят на този свят и ще му докаже, за кого е създадено слънцето, за кого е създаден светът. Така постъпва и господарят на хамбара влиза в хамбара и в няколко часа само изгонва молците, мравите и мишките вън, като им доказва неверността на техните твърдения. Той им казва: Излезте вън и там разисквайте върху въпроса, за кого е събрано житото в хамбара. Също такъв спор се явил един ден между пчелите и осите, за кого била създадена лозата. Пчелите казвали, че лозата е създадена за тях, защото те събират мед и са полезни. Осите пък поддържали, че лозата е създадена за тях, защото имат силни челюсти и могат да пробиват здравата ципа на гроздето, и по такъв начин могат да го използуват. Щом е така, те казали помежду си: Хайде, да пристъпим към опит, да видим, кой има право. Осите, които имали здрави челюсти, започнали да пробиват ципицата на гроздето, а пчелите, възползувани от услугата на осите, започнали на готово да смучат сладкия сок на гроздето. От това време и до днес още все същата история се разиграва: осите пробиват люспите на гроздето, а пчелите смучат сладкия гроздов сок. Който иска да знае, де има хубаво, сладко грозде, нека следи, на кои лози кацат най-много пчели. При този спор, осите и пчелите и до днес се ползуват от гроздето. Питам: ако пчелите и осите разрешиха спора практически, като пробиха люспата на гроздето и изсмукаха сока му, може ли човек да бъде по-неразумен от тях, да не разреши правилно въпроса за създаването на света? Пчелите и осите не си отговориха на въпроса, за кого е създадена лозата, но я използуваха. Също така, и хората не трябва да разискват върху въпроса, за кого е създаден светът, но нека използуват благата, които са вложени в този свят, за своето растене и развиване.

Променява времената,
НБ - София, 24.2.1929г.