Нищо не очаквайте от човек, който е готов да се откаже от своето верую, от своето убеждение.

Мнозина мислят, че като отидат на небето, между ангелите, между възвишените същества, ще придобият знания. – За онези, които вярват в това, така е, но какво ще кажат тия, които не вярват в съществуването на ангелите? Те поне вярват, че в света има мъдри, учени хора. Мислите ли, обаче, че ако един неспособен човек отиде при един мъдър, при един учен човек, той ще се занимава с него? Ще му каже: Моля, освободете ме, зает съм, имам важна работа. Учените хора са като англичаните, не се извиняват много на гостите си. Щом отидете на гости в дома на някой англичанин, ако е зает, той поглежда часовника си, взима шапката си и казва: Извинете! – и си излиза. Никакви обяснения не дава той, че е зает, че е обещал някому среща, и не се интересува, ще останете ли в дома му, или ще си отидете. Българинът постъпва точно обратното: и да е зает нещо, и да е обещал някаква среща, щом му дойдат гости, готов е всичко да отложи. Ако не може да отложи, ще обяснява, ще се извинява. Така постъпва и младата мома. Тя има някакво верую, вярва в Бога, но щом срещне някой млад момък, влюбва се в него и се отказва от вярата си, и от Бога – за нея е важно да живее добре с този момък. И момъкът се отказва от своето верую си заради момата. Но и двамата не успяват в живота. Нищо не очаквайте от човек, който е готов да се откаже от своето верую, от своето убеждение. Според мене, ето как трябва да постъпи момъкът, когато види, че заради него момата е готова да се откаже от убежденията си. Той трябва да и каже: Понеже ти се отказваш от убежденията си, аз не мога да се оженя за тебе, защото утре ти ще се откажеш и от мене. – Ако е въпрос човек да се откаже от несъщественото, от преходното в своя живот – разбирам, но да се откаже от идеала на своята душа – не разбирам. Една мома срещнала един момък и му казала: Слушай, аз имам морал, от който никога не отстъпвам. Той е следният: Главата си никога не меня; очите си никога под наем не давам; езикът си никога на пазар не пращам. Ако и ти имаш същия морал, съгласна съм да се оженя за тебе; иначе, не се съгласявам да живея с тебе.

Който има невестата,
НБ - София, 17.3.1929г.